Георги Константинов получи наградата "Иван Вазов"

Националната Вазова литературна награда за 2010 г. е обявена в рамките на тържествата в Сопот, посветени на 160-годишнината от рождението на големия български писател. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева връчи отличието на Георги Константинов, като подчерта, че то му се дава "за цялостния му принос в българската поезия, проза, публицистика и яркото му присъствие в културния живот на България". Развълнуван от високо признание, Георги Константинов отвърна с благодарствено слово, в което се казва:
"Ако не беше Вазов, българската литература нямаше да бъде същата. Ако не беше Сопот, едва ли щяхме да имаме Иван Вазов. И тук, в родния град на поета, 160 години след рождението му, нека кажем - трудно е да бъдеш българин, ако не носиш в паметта и сърцето словото на Вазов. А самият Вазов рядко е бил наричан приживе "голям" или "гениален" от своите събратя по перо. Българският народ му е дал друга титла: "народен". Народен поет - звание високо и несравнимо. То се родее само с Ботевите стихове: "Но стига ми тая награда/ да каже нявга народа..." Ето защо Вазов е висока мярка - не само за литература, но и за родолюбие, за истинска човечност.
Какво може да каже един човек на перото като мен, получавайки награда, носеща името на Иван Вазов? Вероятно пак думи в същия дух. Мисля, че няма значение дали те назовават "голям" или не толкова голям поет. Важно е да се усещаш необходим поет на хората, на своя народ. Да живееш с техните грижи, болки и надежди, да твориш с чувството, че твоите думи са нужни на хората в трудното ни време. И да помниш, че ако хората виждат в тебе някаква дарба, тази дарба ти е дадена не само от небето, но и от земята, която те е родила."