Ще се отвори ли новият ЕС за Турция?

Заради кризата ЕС се трансформира в Европа на две скорости. В една еврозона, в която, волю неволю, страните ще задълбочават отношенията си и ще сближават икономическата и данъчната си политика. И една периферия, която няма да е особено важна, освен заради престижния етикет "ЕС".
Днес в еврозоната има 17 държави. Колко ще са утре, никой не може да каже. Може и да са по-малко, защото някои сегашни членки на еврото заслужават буквално да бъдат изгонени. До този момент никой не изпада от еврозоната, защото според европейските договори, за да зарежеш еврото, трябва да излезеш от ЕС. Меркел иска промени на европейските договори, една от тях е да позволяват излизане само от еврото. Саркози каза, че в еврозоната на 17-те има "прекалено малко интеграция", докато в ЕС на 27-те имало "прекалено много интеграция".
Вече се проведе среща на върха, в която лидерите на ЕС се събраха колкото за общата снимка, след което държавните и правителствените ръководители на еврозоната прекараха остатъка на нощта в търсене на решение как да спасят Европа и света от финансовата катастрофа.
В цялата тази бързо променяща се обстановка мнозина поставят въпроса няма ли новият ЕС да е много по-благосклонен за приемането на Турция. Не случайно турският президент Абдула Гюл в понеделник се изстреля на мисия в Лондон. Великобритания е най-големият адвокат на членството на Турция в ЕС, а премиерът Дейвид Камерън даде да се разбере, че ще се възползва от реформата, за да моделира ЕС като "мрежа" вместо "блок".
Изглежда отново влязохме в съюз, който започва да се разпада веднага след това. Не знам за какво рони сълзи Мони Паси, когато влязохме в НАТО, но подозирам, че вече е знаел. Член сме на НАТО, но не на онзи страховит Атлантически съюз, а на една организация, почти неспособна да взема решения. Член сме и в ЕС, но не и в онзи щедър и силен Евросъюз, а на нещо като клуб със скъп членски внос. 
Но щом от ЕС вече ще зависи все по-малко, дали е чак толкова голям проблем, ако в него влезе и Турция? Няма ли да има повече предимства от членството на Турция, отколкото негативи?
Мисля, че трябва да разкрепостим мисленето си. Турция залита между имперски амбиции за възстановяване на величието на Османската империя и доказване на европейската си идентичност. Кое от двете е по-изгодно за България? При един слаб Евросъюз Турция ще ни напазарува просто напук, ако реши да дразни Брюксел. И не само нас - от Косово през Албания до Босна и Херцеговина - всичко ще стане турски вилает.
Но ако на членството на Турция отново се погледне сериозно, както по времето на Ширак и Шрьодер през 1999 г., когато на Анкара беше даден статут на страна кандидат, със сигурност се увеличават шансовете ЕС да получи нова сила в изключително трудния регион, към който принадлежим. Тоест приоритетите на Турция ще са други, тя би могла да работи с Европейския съюз, не против него.
Някой ще каже: защо да ставаме застъпници Турция да получи същия статут като България? Но членството на Турция може да стане факт чак след покриването на куп критерии и трудни решения, каквото е признаването на Кипър. Така че България има всички шансове да влезе в еврозоната, докато Турция влезе в ЕС. Говорим за срок от минимум десетина години, ако всичко върви горе-долу нормално.
Може да се предполага, че когато Турция успее да отговори на изискванията, членството в ЕС на Украйна ще бъде факт. Тоест като резултат от кризата ЕС може би ще стане по-хлабав, но доста по-голям.
Неизвестните са много. Но в ЕС биха погледнали много по-сериозно на България, ако тези, които представят държавата, имаха визия за региона. След собственото семейство и род няма нищо по-ценно от съседите. Живеейки в Брюксел толкова години, констатирам колко ми е лесно, в сравнение със западни колеги, да общувам с румънци, сърби, гърци, турци, албанци, косовари. Заедно сме се радвали на способността си да се разбираме идеално от половин изречение, дори по сложни теми. Само македонците са по-опаки, което е доказателство, че са българи.
Изкуствените пречки, поради които още нямаме жп линия до Скопие или втори мост до Румъния, са абсурди от миналото, несъвместими с логиката на ЕС. Реално погледнато, днес България е най-отворената към Турция страна, даже след Голямата екскурзия имаме общо население. Може да е станало по грешка на историята, но днес това е сила, не слабост.