Отмъщението на пигмеите

Убиват го вече 15 години. 15 години воюват със сянката му. 15 години разстрелват паметта за него. 15 години не смеят да произнесат името му. Всички. И чужди, и свои. Ако го споменат - то е или ругателство, или гузно мънкане. Опитаха се да го купят. Чуждите. Не подозираха, че има личности, които са непригодни за покупко-продажба. Чуждите го ненавиждаха, защото е социалист. Своите - защото е социалдемократ, реформатор и строител на мостове. Наричаха го предател. Чуждите го мразеха, защото не се продаде. Своите - защото не стана предател. Омърсиха името му. Обявиха го за обществен враг N 1, за чудовище, за демон. Искаха да го унизят, да го разнищят, да го разчовечат. Приписаха му собствените си грехове. Пришиха му собствените си престъпления. Тържествуваха, когато го натикаха в килията. За да го сломят. Той написа две книги. Там. Накрая го убиха. На 2 октомври 1996 г. в 9 часа и 13 минути. С четири изстрела в гръб. Демонстративно. За назидание и сплашване. Убийството на Андрей Луканов беше обществено разрешено; внушавано, крещяно, чакано, аплодирано, възпявано. Преди 15 години убиха Човека-знак на промяната, на началото. 15 години се гаврят с името му, с принципите му, с идеалите му. Защото неговият мащаб ги плаши така, както ги плаши бъдещето.
Сега посегнаха и на лобното му място. Оскверниха го! Това е петият куршум, този път - изстрелян от съда. Този куршум лети повече от 15 години.
На кого отмъщават?
На убития?!
С кого воюват?
С разстреляния?!
Какво скверно занимание! Занимание, достойно за подлеци.