Офшорни тайни

Офшорният финансов бизнес понесе тежък удар. Започват да текат разкритията от изтекли два милиона и половина документи, които никога не трябваше да видят бял свят. Но ето, че някой изпрати анонимно хард диск, съдържащ тези данни, на председателя на Международния консорциум на разследващите журналисти в САЩ. Документите се отнасят до 130 хиляди души от 170 държави и територии, притежаващи тайни банкови сметки на Британските Вирджински острови. Проучването на огромното количество информация беше възложено на 86 журналисти, работещи в авторитетни издания, като "Вашингтон пост" в САЩ, "Льо Монд" във Франция, "Гардиън" във Великобритания, "Зюддойче цайтунг" в Германия, "Льо Соар" в Белгия и др. Вече 15 месеца те анализират данните. Български медии не участват, за нашата страна отговаря румънският партньор на консорциума. Те впрочем обявиха, че ще публикуват първите данни за България скоро, сигурно в началото на предизборната кампания.
Така че има шанс да видим кои са българските притежатели на такива сметки. Макар и данните да не се отнасят за всички офшорки по света, "представителната извадка" от Вирджинските острови може да подскаже за какво става дума. България е бедна и хората се самозапалват от мизерия, защото нейните богатства бяха продадени на безценица, а тлъстите комисиони бяха преведени в офшорки. След това капиталът се завръща под вид на молове и друго мегаломанско строителство по курортите. Собствениците на откраднатите пари очевидно не успяват да измислят друг бизнес. Защо ли.
Преди време бях писал, че досиетата на прехода са в Уикилийкс (http://www.duma.bg/node/7978). От тях научихме доста интересни неща за тъмното минало на Бойко Борисов и как го виждат американските посланици. Но той каза, че на шифрограмите на посолството на САЩ не трябва да се вярва, защото ги разпространяват социалистите. Само Борисов може и само в България е възможно да се измъкнеш толкова лесно.
Можем да се досетим, че каквото и да излезе за офшорките, последиците няма да са като във Франция, където финансовият министър Жером Каюзак подаде оставка и вероятно го чака съд. Все пак, благодарение на "Офшорлийкс", очаквам да успеем да прочетем още нещичко от досиетата на прехода.
Мненията сигурно са различни, но аз съм на мнение, че в офшорки не се държат спестявания. Това са откраднати пари, в най-добрия случай пари, укрити от данъчните. Известно ми е, че тези, които държат такива пари в офшорки, отричат това да е данъчно престъпление, те имат адвокати, които ги учат да наричат това "данъчна оптимизация".
Оказва се, че в глобализирания свят, в който живеем, няма тайна, която не рискува да бъде разкрита. В Германия правителството закупи от вътрешни хора данните за германските вложители в швейцарски банки. В Гърция в разгара на кризата се появи компактдиск, който съдържа имената на над 2000 богати гърци, криещи пари в швейцарски банки. Гръцкото правителството се опита да го скрие, защото съдържа имената на приближени, но не успя. Ще има и много други разкрития, защото не само шпионажът, но и обществото на Анонимните, което се превърна във фактор в съвременния свят, очевидно работи сериозно по въпроса.
Вероятно това е новата революция, защото хората имат право да знаят, напук на вековните правила, които защитават тайната. ЕС се видя в небрано лозе, защото разкритията увеличават натиска на общественото мнение да се удари по офшорките. Европейската комисия по принцип има такова желание. Според комисията бюджетите на страните от ЕС губят по един трилион евро годишно заради офшорките, седем пъти повече от годишния бюджет на ЕС. Но нищо не може да се реши без съгласието на всички страни-членки. А някои от тях като Люксембург по същество целите са офшорки. Но и в Лондон, и във Виена, и в Люксембург си дават сметка за вятъра на промяната и обмислят перестройка на бизнеса си.
И както винаги се случва, това, което е логично за ЕС, не се отнася за България. Както България може да си поиска Бойко Борисов на изборите, може да си поиска и офшорките, към които фалшивата й икономика е пристрастена. Дори и ЕС да премахне всички офшорки, ние сами сме най-голямата офшорка. Защото основната дефиниция за островната офшорка е, че на тази територия международното правосъдие е безсилно.