Кисело грозде за Дянков
/ брой: 171
Имаше един виц - ако дължиш на банката десет хиляда лева, ти имаш проблем. Но ако дължиш сто милиона лева, проблем има банката. Гърците поне си поживяха. Българите не са ударени от широко разпространеното явление на непоносим външен дълг, но огромна част от тях са задлъжнели персонално, така че техният дълг няма да бъде опростен.
Премиерът Бойко Борисов се хвали, че докато при съседите "се лее кръв", нашите макроикономически показатели предизвикват завист и в най-развитите страни на Евросъюза. Вярно е, че размерът на външния ни дълг е сравнително скромен, но това е единствено благодарение на изключително ниските доходи на българите, подобни на тези на африканците на юг от Сахара.
Работата е там, че и в България се формира задължнялост, за което принос дадоха банките, раздаващи лесни кредити без особена грижа как ще бъдат погасявани, и в очевидна хищническа стратегия да отнемат жилищата на длъжниците. Най-нови данни на БНБ показват, че лошите и преструктурираните кредити са достигнали безпрецедентно висока стойност - 8,25 млрд. лв., а делът им вече е 20,5%, което също е абсолютен рекорд.
Друг още по-голям проблем в България, който не съществува никъде в света в такива пропорции, е междуфирмената задлъжнялост, която се изостря в условията на всеобща криза. Почти няма българин, който да не е изпитал какво значи тази форма на задлъжнялост, защото забавените с месеци заплати често са пряк резултат от нея.
За какво става дума: фирма А трябва да изплати 100 хил. лв. на фирма Б, но ги бави, защото отдавна чака фирма В да й изплати 200 хил. лв. от предишни взаимоотношения. Фирма Б, която си чака парите, няма нищо общо с лошия длъжник фирма В, но това за нея е малка утеха. Но по-лоша от междуфирмената задлъжнялост е именно "лошата междуфирмена задлъжнялост", когато става дума за несъбираеми суми. Такива междуфирмени отношения в България, уви, не са изключение, а правило, а съдебната система е безсилна да накара виновния да се издължи на невинния.
Лошата междуфирмена задлъжнялост е уникална за нашата страна и за съжаление има тенденцията да се превърне в пирамида. У нас изобщо не се е разбрало, че в ЕС се спазва законодателство, задължаващо фирмите да изчистват сметките си в 30-дневен срок. И в ЕС никой не е съвършен, като несъбираемите плащания в 27-те страни членки са от порядъка на 2,6%. Но има огромни разлики между отличниците Финландия, Швеция, Германия и Великобритания, и слабите ученици, сред които сме ние, плюс Португалия, Гърция, Италия - все проблемни държави, защо ли?
Работя в брюкселска фирма, в която делът на забавените плащания на клиенти към фирмата е от порядъка на много малка част от процента. Но въпреки това тези несъбрани суми са проблем номер едно за счетоводителя, който има задачата да ги сведе до нула. А сумите, които българските фирми си дължат взаимно, са колосални - става дума за милиарди левове. В резултат от междуфирмената задлъжнялост се формират и чуждестранни задължения на български фирми, които също имат гигантски размери и са съизмерими с брутния външен продукт на страната ни. Но понеже не влизат в т.нар. макроикономически показатели, ББ може да залъгва българите с бодряшки изявления.
Защо в България отвличат деца на бизнесмени, защо им крадат колите или забиват кирки в тях? Може би, погледнато макроикономически, това са иновативни методи за намаляване на вътрешнофирмената задлъжнялост?
Гърците получаваха големи заплати и ги харчеха като за световно. Като резултат държавата е пред фалит, и за да не изгърмят големите френски и германски банки, които държат гръцкия дълг, голяма част от версиите на Атина ще бъдат опростени. У нас се формират не по-малко опасни за икономическото здраве на страната задължения, но те са на гърба на отделните граждани и тях няма кой да опрости. Задълженията са за гражданите, а не на фирмите, защото когато една фирма фалира, контрата остава у служителите, които просто няма да получат полагащите се заплати. Собственикът на фирмата няма да си продаде Майбаха, за да се разплати с работниците, я.
Изобщо не съм икономист, но драснах тези редове, защото много се дразня от начина, по който масовата преса у нас яхва тази тема. Не случайно тази преса е собственост на банки, приближени на правителството. Ако българинът вярва на тази преса и на министър Джанков (Djankov пише на визитните му картички), ние се мръщим на еврозоната, защото се мислим за по-велики от нея. Кисело грозде, или по-точно кисели джанки...