Антон Радичев - 40 години на сцената

Човекът на когото "непрекъснато му се къса сърцето", според превърналата се в негова емблема реплика от телевизионното шоу "Клуб НЛО" - актьорът Антон Радичев, празнува 40 години на сцената на Народния театър. В спектакъла "Работно време" от Камен Донев, с който се отбелязва творческият юбилей на актьора, той е абсурдно смешният Венко. Това е, така да се каже, втора серия от живота и приключенията на този герой, когото Антон Радичев изиграва за пръв път също в спектакъл на Камен Донев "Почивен ден". Безумно смешният и на места трогателен герой дава прекрасна възможност на актьора да плува в свои води. Защото именно комедията - весела, сатирична, абсурдна, черна или просто добра, е истинската творческа стихия на Антон Радичев. Макар че, колкото и странно да изглежда, той дебютира на сцената на Народния театър с драматичната роля на проф. Протасов от "Деца на слънцето" от Максим Горки, постановка на неговия учител проф. Филип Филипов. Съвсем младият актьор трябва да използва тежък грим, за да се превъплъти в стария професор и да живее неговия живот. И той успява, при това достойно. Следват все така сериозни и драматични роли като Сизобрюхов в "Унижените и оскърбените" по Ф. М. Достоевски, Гурин в "Бяг" от Михаил Булгаков, Дончо в "Зидари" от П. Ю. Тодоров, докато постепенно нещата идват на мястото си и се появяват забележителните с яркия си колорит роли на Антон Радичев в пиесите на Йордан Радичков - Иван Гамаша в "Суматоха", Великов в "Януари" и Петлето в "Опит за летене" - роля, която му донася престижната І награда за актьорско майсторство на VІ национален преглед на българската драма и театър през 1979 г. А след тях и незабравимо ярки превъплъщения от националната класика като Хаджията в "Хъшове", Каракалпаков в "Двубой" и Варлаам Копринарката в "Чичовци" от Иван Вазов.
Много са ролите на Антон Радичев на сцената на Народния театър и всички са запомнящи се с ярката си театралност като Фигаро в "Сватбата на Фигаро" от П. Бомарше, Епиходов във "Вишнева градина" от А. П. Чехов, Наг в "Краят на играта" от С. Бекет, Гастоне в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, или с майсторското съчетаване на комично и абсурдно, на смешно и весело, примесено с капка тъга като Пържени яйца в "Женитба" от Н. Гогол, Шериф Томас в "Човекът, който прави дъжд" от Н. Р. Неш, Корбачо във "Волпоне" от Б. Джонсън, Мъжа в "Рейс" от Станислав Стратиев. Защото Антон Радичев е актьор на яркия щрих и на силното сценично и личностно присъствие.


Иван Гамаша в "Суматоха"


Петлето в "Опит за летене"


Пържени яйца в "Женитба"


Корбачо във "Волпоне"