На маймуни ни обърнаха

Има страни, в които сюжетите от литературната класика са останали далеч в миналото. Учениците попрочитат златните страници, колкото да си извадят поука или да почерпят вдъхновение. У нас обаче популярните художествени образи не искат, и не искат, да си кротуват в историята. До такава степен са обсебили съвремието ни, че мира не ни дават. И тази седмица видяхме не само на живо, но и за кой ли път една от най-великите сцени, излезли изпод перото на Алеко Константинов.
Бай Ганьо и сподвижниците му тръгват за София с подписка князът да не приема оставката на премиера Стамболов. В ханчето край Орханийското шосе обаче се стъписват от момченце, което си пее "Щуми Марица", но не със същинския текст, а с: "До-лу-лу, до-лу, долу Стамболов!" Вместо да му се скара, младежка компания го поздравява с ръкопляскания и весели възгласи. Добродушна усмивка се изписва дори върху лицето на полицейския стражар. Изгубили ума и дума, нашите герои се превръщат в статуи. Ако в този момент на Витоша беше избухнал вулкан, отбелязва Алеко, едва ли щеше да ги слиса повече. Засвирвайки със зъбите си "Зелен листец", Бай Ганьо прави орлов кръг към тезгяха и погледът му пада върху сгънатата газета. Като прочита големите заглавни букви: "Падна Стамбол...", сърцето му пада в ботуша. "Оплескахме я ний нея!" - стъписва се завърналият се от Европа мустакат българин.
Но Бай Ганьо нямаше да е Бай Ганьо, ако не беше излязъл начаса от ситуацията. Заедно с другарите си той така преправя думите на резолюцията, че да зазвучи като подкрепа за новия министър-председател Константин Стоилов. Неслучайно тази глава от книгата на Алеко завършва с: "На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..."
В понеделник премиерът Борисов остро разкритикува военната операция на западната коалиция в Либия. Според него с финансово-икономически натиск биха се постигнали много повече резултати, отколкото "да се хвърлят ракети тук-таме върху сгради или техника". Трябвало да се обмислят добре начинът и средствата, по които това да се "случи" (тази колкото масово, толкова и не на място употребявана дума напоследък се е загнездила и в неговия речник). За съжаление обаче някои държави избързали и взели решение за военни действия.
Моторът на това решение е тъкмо Франция - страната, която е най-големият противник на приемането ни в Шенген. Сякаш забравил това, Борисов се изкуши от възможността да раздаде правосъдие и го стори с типичния си апломб.  Не сме чули каква е била реакцията на Никола Саркози, но никак не е трудно да се досетим. Френският президент не се трогна дори от милите очи, които Борисов му направи лятото, като единствен в Европа го подкрепи за изгонването на известен брой български и румънски роми. Едва ли си е променил мнението за влизането ни в Шенген и сега, когато получи публичен шамар, и то точно от България.
Разбира се, премиерът би могъл да прояви дипломатичност и да каже като военния ни министър, че ние няма да участваме във военните действия не за друго, а тъй като самолетите ни не са съвместими със стандартите на НАТО. Би могъл и да остави водещата роля на външния министър, а той да не се бърка в теми, по които не е много вещ. Борисов обаче не приема да бъде "втора цигулка". Не само не завоалира причините за нашето неучастие, но и определи операцията като авантюра, в която той не би пуснал нашите летци.
И за да не остане и сянка на съмнение дали не е допуснал лапсус, премиерът надълго и нашироко се обоснова. Подчерта, че въздушните атаки се предприемат не заради някакви си принципи, а заради петрола на Либия. Въпросът е кой да сложи ръка върху петролните находища на тази страна и да печели петродолари. Когато става дума за такива пари, доста от това, на което ни учат или изискват от нас старите членове на ЕС, бива бързо забравено, отбеляза Борисов. И посочи за пример редица африкански държави, в които бяха избити стотици хиляди и има и до днес размирици, но никой не се трогва от правата на човека там и не провежда операции.
Честно казано, има немалка доза истина в тази позиция. И премиерът дори щеше да ни стане симпатичен, ако я беше отстоял. Само че в рамките на един-едничък ден тя претърпя "генерална промяна". Също като при героите от ханчето край Орханийското шосе. Операцията е "легитимна, нужна и правилна", каза Борисов само девет часа след бомбастичното си първоначално изявление. Режимът на Кадафи трябвало да си ходи. Не е ясно дали някое височайше телефонно обаждане не е свило перките на нашия министър-председател. Но и няма как да се хванем на внушенията му, че позицията му винаги е била ясна.
Често се вайкаме, че сегашните млади малко четат. Комай не им е и нужно. Героите от класиката са непрекъснато пред очите ни като в безкрайно риалити шоу. И дотолкова са неотстраними от живота ни, че обръщат не себе си, а нас в маймуни.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info