Само чистачката не е менте

Понякога и аз не съм лишен от предчувствие. Само ден преди бягството на двамата рецидивисти от Централния софийски затвор зададох във фейсбук въпроса: "Кога за пръв път чухте думата "менте"? Както може да се види в профила ми, поне 90 на сто свързват този момент с началото на демокрацията. Смятат, че сега всеки прави, каквото си иска, докато тогава е имало ред. Акцентът неслучайно е върху реда. Защото и преди, при кризите в снабдяването с някой продукт, ни предлагаха, да речем, не кафе, а заместителя му инка. Или пък кафе, но с по-лошо качество. Виждал съм табела в сладкарница: "Турското кафе е виетнамско, защото няма никарагуанско". Макар и не често, имаше и откровени фалшификати. Както обаче отбелязва участник в дискусията, създаването и продажбата им беше престъпление. А след промените се превърна в бизнес, поради което влезе в употреба по-меката дума "менте".
Плановата икономика поражда дефицити. Поради лоши разчети, слаба реколта, неблагоприятна международна конюнктура и какви ли не други фактори. Заради недостиг на работна ръка даже. В незабравимия филм "Вилна зона" другарят Недев обясняваше неудачите с червения пипер с това, че няма кой да окопава зеления. При пазарната икономика обаче дефицит по дефиниция не трябва да има. Търговецът това и чака - нещо да липсва. Може да е от другия край на света, но ще го достави. Хем ще го продаде на по-висока цена, хем и потребителското търсене ще е удовлетворено. Може да не влезе в доста от домовете, но пазарът е характерен тъкмо с това, че премества спирачката от щанда в портфейла. На витрината желаната стока може са се кипри, но няма да украси оня хладилник, на чийто собственик не достигат парите. Равновесието е постигнато, макар и в ущърб на бедните, и всичко е точно, както се пее в една песен.
Но не и у нас. Защо да се главоболят по близки или далечни пазари първоначалните и по-сетнешните натрупвачи на капитала, като могат да ни пласират ментета? Всичко започна от алкохола, от фалшивите ракии на ромския цар, от челния, а по-точно - черния, му опит, приложен къде ли не по страната. За да се дойде до момент, в който едва ли не всичко е менте. В дните преди Възкресение Христово за пореден път научаваме, че пазарът е залят от козунаци без мляко и яйца. В кравето масло се влага забранен противогъбичен препарат. Руската салата е без яйца, но със захар, нишесте и дори пясък. В салатата "Снежанка" липсва основната й съставка - киселото мляко. Нито русенското варено е, както преди, нито бозата дори. Хлябът редовно се предлага недопечен, не го ли консумираш веднага, на следващия ден пръстите ти пропадат във филиите. Сиренето е от сухо мляко, доматите са с кочани, пилешкото е с хормони. И това не е всичко. Продават се ментета дрехи, обувки, очила, авточасти, лекарства дори.
В производството се влагат заместители, а не стандартните суровини, но не защото няма откъде да се доставят, а тъй като излиза по-евтино на онзи, който ни пробутва стоката си на пазара. Доходите му нарастват за сметка на нашето здраве и живот. Така е в обществото, в което движеща сила е печалбата, а не човекът. Съвсем слаба утеха е, че забогатяващият от фалшификати също е посвоему нещастен. Защото виждаме как и той хвърля парите си за ментета. За набедени хубавици с несметни количества силикон, хиалурон и ботокс, с корекции и екстеншъни. Но може и да не съзнава нещастието си, защото и вкусът му е менте.
Но това не е всичко. Насърчени навярно от успеха си на пазара, ментетата налазиха де що видят. Дали ще са калинки, или гинки, има ги във всяка сфера. И във всяка от властите. Изпъплили са дори по най-високото. И това на никого по върховете не прави впечатление, сигурно защото накъдето и да се огледат, все себеподобни виждат. В ниското се дразнят, смятат даже, че и демокрацията, и държавата ни са ментета. Не смея да кажа, че не са прави, тъкмо за да не вляза и аз в комфорта на ментетата.
А сега за предчувствието ми. Ден след въпроса ми във фейсбук двама тежко въоръжени престъпници избягаха не от някой оръжеен склад, а от затвора. Заплашили надзирателите, преодолели няколко поста и изчезнали през парадния вход. Дотам ги гонила единствено чистачката. А министърът съобщи, че цяла година знаели за подготвяното бягство, но не успели да го осуетят. Хич не му минава през ума, че дори да е така, това не е за казване, хеле пък в парламента. Защото е признание, че държава всъщност няма. Че единствено чистачката не е менте. Дано не го е сторила, защото само тя не е била част от схемата. Или защото се е подразнила, че убийците са тичали по току-що измития коридор. Ако това е в основата на куража й, ще загубим вяра и в нея. А загубим ли вяра в чистачката, загубили сме всичко.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info