За оцелели паметници на културата пари все не достигат

Трите камбани на старинния курилски манастир "Св. Иван Рилски" наскоро бяха монтирани в южната част на двора му. Олекотеното съоръжение, изградено с доброволен труд на мъже от район "Нови Искър", се вписва ефектно в китния манастирски комплекс. Жилищните му сгради, както и цветните лехи очевидно се поддържат добре.
Всъщност най-голямата му ценност е неговата еднокорабна църквица, строена през 1593 година. Любопитното е, че тук има запазени стенописи, за които се знае, че са изработени от свети Пимен Зографски три години след изграждането на храма. Такива са например изображението на Богородица в олтарната апсида и образът на Христос - върху жертвеника. Както и сцената "Успение Богородично", Архангел Михаил, свети Константин и света Елена - на западната стена на храма, съхранени са и други образи на светци. Църквата се отличава със своите два притвора. Вътрешният е зографисан от Тома Вишанов-Молера, основателя на Банската художествена школа.

Подреденият двор на курилския манастир

Заредени с подобни познания, влизаме в този скромен по размери, но с голямо значение за историята и културата ни храм. Звучи тихо запис на църковни песнопения. Тук обаче картината е в пълен контраст с цялостния външен вид на манастира. Старинните стенописи, избелели и олющени, се нуждаят очевидно от незабавна реставрация. Отдавна са изгубили своите естествени цветове и тонална яркост. Конкретните черти на повечето лица и фигури са изчезнали, промити от влагата. Липсват големи парчета от мазилката. Таванът и стените са дълбоко прорязани от широки пукнатини. Успокоително е все пак, че двускатният покрив на храма е реконструиран и е покрит с нови керемиди.
В интернет срещнах коментар, че Държавната психиатрична болница, намираща се в непосредствено съседство с манастира, строена през 1949 година, била причината за слабото посещение на тази обител. Мисля, че истинската причина се нарича безразличие и безхаберие към този уникален паметник, оцелял от времето на късното Средновековие до наши дни, който се намира само на петнайсетина километра от София. А съседството на тази психиатрична болница до манастира не е никаква пречка за неговата посещаемост. Дори напротив, манастирите са изконни душеспастелни средища. През средните векове, както и по време на Възраждането ни, хората с психически проблеми са водени тъкмо в манастирите. В голяма част от нашите обители е имало специални постройки за душевноболни. Манастирските братства са ги обгрижвали и са ги подкрепяли с молитвите си, докато поукрепнат. Така че съседството между курилския манастир "Свети Иван Рилски" и едноименната психиатрична болница е по-скоро в духа на вековните ни традиции.
Преди година беше осветена в района над съседното село Доброславци нова църква, разположена върху разрушен манастир, съществувал още през V-VI век. На около два километра по-нагоре, по южния склон на Софийска планина, в землището на село Балша, преди няколко години е издигнат нов-новеничък манастир - "Свети Теодор Стратилат", съграден на мястото на манастир, съществувал през ХIII-ХIV век. Инициативата е похвална. Вярваме, че е продиктувана безкористно от чисто сърце. Дано да се установят и достойни монаси, които с подобаващ живот и с богослужебна дейност да осмислят тези архитектурни комплекси като наистина духовни средища. Постоянно пребиваващи калугери засега там няма. Според предание през средните векове манастирът е обитаван от 500 монаси.
В тъжен контраст спрямо тези солидни, но безлюдни градежи в района остават не само стенописите на курилската манастирска църква, но и например полуразрушената вече църква "Света Петка" в село Балша, с уникална монументална украса, която вече времето е унищожило безвъзвратно. Както се намират пари за строеж на нови обители, е добре да се осигурят средства и за спасяването на автентичните ни паметници на културата, които са само на броени километри от столицата.