Вериги или окови

Според доклад на независима одиторска компания, поръчан от министерството на икономиката, големите търговски вериги са въвели значителен брой такси за производителите и доставчиците. Вчера стана ясно, че са 42. Сред тях например е странната входна такса. Или пък още по-странната такса за подкрепа на отваряне на нови обекти. Интересно дали някъде в ЕС, че и в света, има такова нещо - да събираш пари от тези, благодарение на които съществуваш, за да си построиш нов магазин. А какво да кажем за идиотската такса за рожден ден. И тъй като 60% от търговията минава именно през големите вериги, което не оставя почти никакъв избор нито на доставчиците, нито на производителите, те са принудени не само да плащат абсурдните такси, но и да правят още по-абсурдни отстъпки - до 71%, за да се продават продуктите им в съответната верига.
На всичкото отгоре големите вериги слагат големите окови предимно на българските производители. По данни на статистиката през 2011 г. вносът на хранителни продукти възлиза на 3,45 млрд. лв. при 568 млн. лв. преди 10 години. В същото време между 70 и 90% от българите предпочитат плодове, месо и мляко, които са родно производство. Да, ама не. И плодовете, и месото, и млякото са предимно внос. Да не говорим за разните там "луканки" и "суджуци". Ами цените?
"За бедни" наричат в Германия магазините на една от големите търговски вериги, която завзема все по-големи търговски територии у нас. В България тази верига предлага предимно продукти, произведени в Германия, но на цени, които не могат да си позволят и бедните в Германия. 
Друга голяма търговска верига пък е измислила как да удари не само производителите и доставчиците, но и българските дребни търговци. Сеща ли се някой как? Едва ли. Защото е нетипично за голяма верига - ще открива малки квартални магазинчета! Там цените ще са като в хипермаркетите и със същите промоции.
И ще сложат край и на шопинг туризма на българския пенсионер, който още в ранни зори се втурва към някой от големите магазини, за да си купи на промоция кофичка кисело мляко, което се оказва по-скоро айрян, 2-3 домата, които така и няма да изяде, защото са като дърво и ще му счупят ченето, четвърт сирене, което всъщност не е сирене, а "млечен продукт", в който няма мляко. Обаче край на истеричното търчане. Родният пенсионер ще отиде в малкото квартално магазинче на голямата търговска верига. И ще си купи същия айрян, дървените домати и млечния продукт без мляко.