Вече свикнахме

Докога ще живеем все така бедно, попитали избиратели на среща с депутати. Още 4 години, отвърнали народните избраници. А после? - не се предават избирателите. После ще свикнете.

Комай свикнахме. Според статистиката например сме свикнали да се лишаваме от храна. Да не си купуваме хладилници и телевизори. Нито пък дрехи и обувки. Свикнахме да не ходим на кино и театър. Да не си купуваме книги. Свикнахме даже да не обръщаме внимание на статистиката. Защото някои от нас статистиката изобщо не ги лови.

400 000 работни места са закрити през последните три кризисни години. Според статистиката обаче безработните са по-малко. Просто защото тя не отчита тези, които вече не са на пазара на труда. А това например са половината от хората на възраст 55-65 години. И няма защо икономисти да се чудят защо тези хора не са "икономически активни". Тях просто трудно ги наемат на работа. Първо, защото едва ли биха се съгласили да работят срещу осигуровки върху минимална заплата. Второ, защото са предимно високо образовани специалисти. Примерно химици, които са избрали професията си в годините на "голямата химия", от която днес не остана камък върху камък. Или пък текстилни инженери, учили тогава, когато почти във всеки град имаше текстилно предприятие (в някои даже и по две-три). Или пък агрономи от времето, в което не внасяхме домати, краставици, круши и ябълки. Тези хора няма как да са икономически активни. Тях нашата икономика не ги ще.

Както се жалва един "трайно" безработен на друг: "Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" - и аз тогава учих, учих и ето сега не работя..."