Проклятието на цвета

Славчо Кънчев*


Човекът се ражда свободен.
Доминиций Улпиан, римски юрист, 170-228 г.

Според тълковните речници думата "гето" все още означава само район, определен за инородно население в страна, където, под една или друга форма, съществува расова дискриминация. Но това определение за гетата в американските градове, населени с цветнокожи, и преди всичко с афроамериканци, не е пълно. Гетото е вече нещо много по-обхватно. То е начин на живот. И именно той поражда "гепа" (празноти, пропуски) между бялото и негърското семейство в Съединените щати.
Близо петдесет години изминаха от забележителната реч на Мартин Лутър Кинг, произнесена във Вашингтон на 28 август 1963 г. пред 250-те хиляди участници в похода за расово равенство. Върху стъпалата на Линкълновия пантеон Кинг разтвори сърцето си:

"Аз имам една мечта ...

малки чернокожи момченца и момиченца да се хванат за ръце с малки бели момченца и момиченца като братя и сестри".
За негърския водач чернокожите деца в неговата родина бяха символ, често употребяван, събрал в себе си надеждата за равноправно съществуване. Но не само символ. Кинг, самият той баща на четири деца, съзираше деформациите, морални и психологически, на обитателите на "гепа".
Преди петдесет години това понятие още не беше придобило окончателно гражданственост в Съединените щати. Процесът се зараждаше. Наистина още в тези години сенаторът Дейниъл Патрик Мойниън в един свой доклад не скри действителността: извънбрачни раждания; много семейства с деца, състоящи се само от един родител - в почти всички случаи жена; влошаващ се жизнен стандарт - това беше "възелът на противоречията" на негърското семейство. Данните от изследването на Мойниън сочеха: два пъти и половина повече семейства на чернокожи, отколкото бели, имаха само един възрастен член.
Динамиката в ситуацията е регресивна. Защото докато през 1970 г. 38 процента от чернокожите деца са се раждали извънбрачно, през 1982 г. на 100 новородени те са 57, а най-новите данни показват запазване на тенденцията. Вече 43 на сто от семействата на негри имат за възрастен член само жени, при белите съответният показател е 13, като едва 11 процента от децата с бяла кожа се раждат извънбрачно. Тази разлика над пет пъти в извънбрачните раждания все още не отразява точно дълбочината на "гепа" във феминизацията на бедността между белите и негрите. Над 70 процента от негърските деца, младежи и девойки до 18 години, които живеят само с майките си, израстват в мизерия. Средностатистическото чернокожо дете в Съединените щати се намира повече от 5 години в бедност, а бялото американче - по-малко от пет месеца, преди навършване на пълнолетие.
Зад статистическите данни е

скрит свят на комплексни фактори

които обуславят този елемент на социалната действителност в САЩ, чийто генезис е в бруталността на робството. Афроамериканското население в страната на "неограничените възможности" е опознало на свой гръб валидността на максимата, че "справедливост има, само ако сам си я осигуриш". Именно затова са хилядите чернокожи доброволци в американската армия, воювали срещу конфедералистите, за отмяна на робството. Но и след Гражданската война политиката на официалните власти в посока реално расово равенство е непоследователна и често е ръководена от принципа "стъпка напред, две назад".
1876 г. Няма и дванадесет месеца от приемането на закона за гражданските права, според който афроамериканците в Съединените щати биват приравнени в правата си към белите, що се отнася до ползването на публични учреждения, но както скоро показва Върховният съд, той прави съществена разлика между гражданите на страната с различен цвят на кожата, и то въпреки приемането на 13-ата, 14-ата и 15-ата поправка на конституцията. Като намира удобен случай - процесът срещу банката Крукс, - Върховният съд обявява Закона за принудителното изпълнение от 1870 г. за недопустимо посегателство срещу суверенитета на отделните щати и го анулира.
Финалният акорд във фактическото изпразване от съдържание на закона за правата от 1875 г. Върховният съд пише с решенията си по т. нар. "граждански правни инциденти от 1883 г.". Разглеждани са били пет случая, съставляващи едно общо дело, при което е бил забраняван достъпът на негри до театри, хотели и определени железопътни вагони. Както и по-късно в процесите "Плуси срещу Фергюсън" през 1986 г. и "Луизвилските железници срещу щата Мисисипи" през 1890 г., Върховният съд потвърждава, че принудителното разделяне на расите в никой случай не дискриминира черното население, а го поставя на равни начала с белите. С решението пък, взето през 1883 г. по делото "САЩ срещу Харис", висшата съдебна инстанция постановява, че не е наказуемо, ако група лица се обединяват, за

да ограничат гражданските права

дадени на афроамериканците с 14-ата и 15-ата поправка на американската конституция. Ето как конституционната защита на негрите срещу расова дискриминация остава Nudum jus, тоест голо право, както са казвали древните римляни.
Но когато се изяснява мястото на съдебната власт в Съединените щати по отношение на правата на националните малцинства, непременно трябва да се има предвид, че претворяването на решенията в общонационален мащаб зависи от съотношението на политическите сили в даден момент както в цялата страна, така и в отделните щати. Например през 1954 г. при процеса "Браун срещу Съвета на възпитателите в Топика" Върховният съд обявява расовата дискриминация в обществените училища за противоконституционна. Но неговото решение в никакъв случай не я премахва на практика през следващите години.
Както казва Марк Твен: "Да бъдеш едновременно и беден, и независим, не е възможно". Гетото - като начин на съществуване - все повече се поляризира от "бяла Америка". Там, в черните гета на Съединените щати, картината драматично се е изменила от половин век насам. Тогава, в началото на 60-те години, все още три четвърти от афроамериканските домакинства бяха брачни двойки. Показател, запазил се непроменен от края на XIX век. Чернокожите деца, израснали в такива семейства, свързани тясно с негърската общност в дадено селище, подпомагани от нея, имаха по-големи шансове да преодолеят крайната бедност. Но началото на 60-те години донесе бързо увеличаване на самотните майки-негърки. Много от тях се оказаха разделени икономически, културно и социално от черната общност. Измежду гетата на цветнокожи в САЩ: за японци, за китайци, за корейци, за хиспанос (емигранти с латиноамерикански произход), за чиканос (емигранти с мексикански произход) и т. н., те са израсли в най-мизерните - за чернокожи.
Наркотиците, престъпността и сводничеството - социалните миазми, са обхванали плътно гетата за негри. Техните обитатели

губят ценностната ориентация

на работещите чернокожи; на мъжете, които често се наемат на две места - шанс да компенсират ниското заплащане на обикновено неквалифицирания си труд; на жените, след раждане почти веднага започващи отново трудова дейност извън дома. Наистина гетото не е застинала формация - понякога отделни негови обитатели успяват да се измъкнат от "задния двор" на американската действителност. Но по-често в него се заселват нови афроамериканци, останали без работа.
И все пак, до голяма степен гетото се "възпроизвежда". А "патологията" на непълното семейство - самотните майки-негърки, е преобладаващият процес. Масовата поява на самотната майка-негърка като социален феномен води началото си от годините непосредствено след Втората световна война. И не майката и децата, най-видимата част от явлението, дават ключа към тази трансформация. Разпадането на традиционното негърско семейство се дължи най-вече на промяната, настъпила в положението на чернокожите мъже - работници. Американската икономика след Втората световна война масово ги лиши от работа и доведе до загубване на функцията им в семейството.
Именно през този период в американската икономика започват структурни изменения. Все по-голямо значение придобива автоматизацията на производството, а оттук - и квалификацията на работната ръка. Дискриминирани в професионалното си израстване, получили преди това образование - независимо до кой клас - в сегрегирани училища, където равнището на обучение е ниско, негрите обикновено имат по-слаба квалификация от работниците с бял цвят на кожата. И закономерно първи се оказват без работа или пък изобщо не биват наемани в новите, модерни фабрики и заводи. Без да се абсолютизира, това явление е характерно за Съединените щати от няколко десетилетия.
Показателят за безработица сред афроамериканското население хронически надхвърля около или над два пъти средния в страната. Постоянната, предаваща се от поколение на поколение безработица, е факторът номер едно в генезиса на американското гето.

Нелегалната икономика

"наркотичната култура", епидемичната престъпност и дори високото несъответствие в броя между негрите и негърките (в полза на жените), всички те дължат своето съществуване на комулативния ефект от хроничната безработица сред чернокожите мъже.
Доколко ситуацията в България с малцинствената група от ромски произход, наричана още и "циганска", има общи социални индикатори със ситуацията на афроамериканците в САЩ? И доколко би могъл да се използва опитът им в преодоляването на ромската десоциализация? На този въпрос е редно да търси отговор първо външният ни министър Николай Младенов при посещенията си зад Атлантическия океан, включително и чрез среща с активисти на негърски организации. Уместно е да се включи и самият премиер Борисов, Бойко - все пак именно той е едноличният кормчия на изпълнителната, че и на законодателната власт, със систематични опити за овладяване и на съдебната. Факт е, че ромската общност е проблем и за трите. Пък и е редно да бъде приложен принципът на реципрочността след контактите на държавния секретар на Съединените щати с представители на ромското население у нас, при неотдавнашното й посещение в България. Въпреки че личности, незомбирани от "величието" на американската демокрация, биха могли да запознаят г-жа Хилари Клинтън с белоруската пословица "Не вижда гредата в собствените си очи, а сламката в чуждите".

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България