Овца, петел... бартер

Преди седмица статистиката ни сюрпризира със заключението си, че живеем по-богато, имали сме повече пари, което е сигнал, че излизаме от кризата. На фона на тези радостни и оптимистични данни, кой знае защо от някои краища на България идват други, коренно противоположни сигнали - отново се възражда характерната за средновековието натурална размяна или, както е модно да се казва днес - бартер. Което пък ще рече, че пари няма. Има обмен на стоки, които по всички правила на търговията (дори и средновековната) трябва да са равностойни и желани и от двете страни.
Замяната на зърно срещу мед и орехи, на китеници срещу картофи и на чехли срещу сланина е класически пример на натурална размяна. Но в днешно време някак си не се връзва да дадеш на адвоката за разноските по делото свински бут, вино и 200 яйца. А още по-малко пък овца или петел, който, макар и да е герест, не може да бъде измерител на ценности. Но, както е казал Гогол в "Мъртви души": "Вън от паричното богатство се съдържа нещо такова, което действа и на хората подлеци, и на хора ни туй-ни онуй, и на добрите хора, с една дума - на всички действа."
Впрочем Гогол чрез героя си Чичиков развенчава европейския култ към парите. За това колко призрачна е властта на парите, говорят периодичните падения и финансови крахове на Чичиков, постоянният риск да се окаже зад решетките, скитанията по градове и села, пародийния контраст между предприемаческата му енергия - да натрупа капитал върху трупове и нищожния резултат - пълното му фиаско.
Иска ли някой да бъде подвластен на призрачна власт? Едва ли. Макар че се върнахме в Средновековието точно защото раболепно се кланяме на властта - не на призрачната на парите, а на една друга, не по-малко призрачна. Или както казва един друг Гоголев герой: "Както бъде угодно на ваша милост. Като речете бой - ще ям и бой. Аз не бягам от боя. Защо да не ям бой, като е за работа. Воля господарска. Понякога и боят е потребен, зер мужикът инак се разглезва, редът трябва да се пази. Ако заслужавам бой, бий ме, защо да не ме биеш".
Та, както ви бъде угодно - чехли срещу сланина...