Криворазбрана строгост

Помните ли истерията и страховете на Западна Европа от полския водопроводчик, който стана синоним за нископлатен работник и за дъмпинг на заплати. Е, каквото бе полският водопроводчик за Запада вчера, това са полските яйца за българския производител днес. И затова родният птицевъд е готов на всичко, само и само да си пробута яйцата. Даже иска да ни ги предлага на улицата, направо от хладилните камиони. И ни убеждава, че дъмпинговият внос на евтини полски яйца ще е от нещастни кокошки, а нашите били от щастливи и затова са по-скъпи. Дреме му на оголелия и обосял българин какви са кокошките, а още по-малко - яйцата. При това той е толкова нещастен в недоимъка и немотията си, че дори и яйцата от нещастни кокошки го правят щастлив. Мнооого щастлив. Защото може да си ги позволи.
Пита се обаче, защо министър Мирослав Найденов държеше на щастието на кокошките повече, отколкото на душевното състояние на тези, които ще консумират яйцата им? Някой да му натискаше врата с чатал? Или пък нож да му бе опрял о кокала? Няма такова нещо. И децата знаят, че ако не се изпълни това европейско изискване, яйцата могат да се предлагат за консумация на вътрешния пазар и да се изнасят само за преработка. Защо ни трябваше тогава на гол тумбак чифте пищови? Защо министерството така пришпори със срокове птицевъдите, че за да отговорят на евроизискванията, някои от тях изклаха по десетки хиляди кокошки? А оцелелите започнаха точно преди Великден да снасят златни яйца. Даже направо пасхални яйца на Фаберже. Щото производителите трябва да си "избият" загубите, причинени от едно безумие. Направо от един пир по време на криза. Но както казва фелдкуратът от "Приключенията на добрия войник Швейк": "В старо време на големи пиршества нашите предци са били развеселявани от различни уроди". Така че по-добре да погледнем с насмешка на криворазбраната строгост на българския чиновник. То комай и друго не ни остана.
Макар че според добрия войник Швейк: "Строгост за бедния народ трябва да има, та ако ще и сол да няма".