Митарствата на душата

"Днес обявяваме, че този завод ще работи поне още 50 години и тогава пак ще ме поканите да го спасяваме. Условието ми беше максимално бързо да се разкрият нови работни места, само така се съгласих да дойда днес в Кърджали. Надявам се още в следващите дни да започне изграждането на новия завод. Положихме много усилия да се запази този завод, ултимативно съм разговарял с банкерите", каза премиерът, както пишат медиите.
Заводът е Оловно-цинковият комбинат в Кърджали, а премиерът е Бойко Борисов, разбира се. Дето се вика, човекът смята да управлява още петдесет години, смело и безотговорно, какъвто е целият му стил и на приказване, и на управление. Обаче от думите му, че направо е извил ръцете на банкерите, прозира нещо много опасно - Бойко Борисов въвежда тоталитарни методи на управление. Очевидно тоталитарните методи на управление повече му допадат, отколкото пазарните механизми. Вероятно защото нищо не разбира от пазари, за разлика от обучението му по плаца - една велика дисциплина, за която всеки старшина си спомня с умиление.
Нейсе...
В България стана нещо обичайно първо да рушим, а после да изграждаме със самочувствието, че правим нещо велико, ново, неповторимо. Ето ви един прост пример. Разрешихме на печатарите да слагат на ученическите тетрадки откровени хомосексуалисти като Азис и тутакси разни журналисти от жълтите издания обявиха това за ново и модерно мислене, което, моля ви се, щяло да повиши интереса на децата към работата в училище.
Ало, вие за какви ни взимате!?
Чак толкова ли ви приличаме на идиоти? Не ни обиждайте, ние сме вашият народ. Нашите деди се биха на Шипка и Одрин, за да имаме една светла и разумна държава. Или не е така? Понякога на шега обичам да казвам, че половината от българския народ трябва тутакси да бъде ликвидиран, за да оцелее другата половина. Днес с огромно разочарование разбирам, че шегата ми е била горчива истина и някой вече го прави. Но май избиват по-добрите, за да оцелее онзи "кофти материал", така любим на премиера Бойко Борисов.
Дали с тетрадки или с обещания за работа, управляващите продължават да поддържат  халюцинациите на този "кофти материал", защото така им изнася. Това ми напомня онзи майор от времето, когато бях в казармата. Когато го попитах защо боядисваме чисто нови каросерии на ЗИЛ-овете, той се замисли и ми отговори: "Сега сме в техническа подготовка и на работата трябва да се придаде вид". Днес е така в цялата ни държава. През 60-те - 70-те г. на миналия век в България не се придаваше вид на свършена работа нито в промишлеността, нито в селското стопанство. Всички днешни фабрики и заводи, които тарикатите на прехода успяха да приватизират и разпродадат, бяха построени тогава и работеха със страшна сила. От същите тези хора, които не успяха да станат "кофти материал". Може би именно заради този труд на съзидание.
Казват, че в окопите няма атеисти. Значи аз живея в окопите на обичната България, защото от едно известно време си мисля за "Митарствата на душата", изписани в църквата на Рилския манастир  "Покров Богородичен" от Тома Вишанов-Молера, където образът на ангела е спътник на дявола. Не за друго, а за да предпази душата от изкушенията на завистта и злобата, клетвопрестъплението и убийството, които неизбежно съпътстват нашия живот. Какво усещам в този окоп ли? Влагата на пръстта, също като влагата на изкопан гроб. Не искам да погребваме България, а всеки ден виждам как го правят. Без значение дали това го прави министър-председателят, обикновеният печатар или съблазнителната фолк фурия, която пее: "Топли ми са устните, мръсни са ми мислите". Тичайте на тетрадките. Какъв ти Ботев с неговото "До моето първо либе".
Пошлостта е навсякъде. Даже колкото е по на високо, изглежда по-грозна.
Иначе премиерът се готви след петдесет години още да управлява. Може и да го е казал на шега, надяват се нашенци, но мустаците им посърнаха, щото при него шега няма. Каквото го е казал - направил го е... Нищо, че е на гърба на народа.
Такива работи...