Удар в главата или два куршума

Преди дни Белгия стана свидетел на неочаквана жестокост. Напоследък такива прояви зачестиха и тук, но пък тази беше някак по-различна от другите, които видяхме през последните месеци. Помните, че един човек нападна група деца, откривайки картечен огън и хвърляйки им гранати, сякаш не беше в Лиеж, а в провинция във Виетнам от американо-виетнамската война. Този случай отпреди дни беше различен. Сюжетът е до болка познат и у нас. Кола на градския транспорт се блъска в автомобил. Може да се окачестви като леко пътнотранспортно произшествие. До тук всичко е предвидимо, защото в Белгия има ред удобни неща като застраховки на коли и прочие работи.
Но наглед невинният инцидент завърши с набързо убит човек. Жертвата е служител на компанията за транспорт "СТИБ", която обслужва Брюксел. Неговата единствена вина  е, че отишъл да види какъв е инцидентът и да огледа щетите. Другата "жертва", с наранената чест и автомобил, обаче извикал помощници да се "разправят" сами с шофьора от обществения транспорт и собственоръчно убил неговия колега, дошъл да регистрира произшестивето.
Резултатът беше втрещяващ за нормалния човек - с един удар в главата беше извършено убийство на човек, изпълняващ служебните си задължения. Първоначалното вцепенение беше последвано от подробен преразказ на историята, която и досега няма логично обяснение. Не можеше да се разиграе емигрантската етническа карта, защото жертвата беше с име на натурализиран белгиец. Пореден ден транспортните работници в града стачкуват заради убития си колега и искат държавата да им гарантира прибирането живи след работа.
Тези дни от България пак върви информация за поредното поръчково убийство. И това говори отново и само за отсъствието на силна държава, която да изтласка  организираната престъпност у нас. Отсъствие на съдебна система, която да въздаде правосъдие. В повечето криминални случаи у нас става дума все за хора от онзи престъпен свят, които се избиват помежду си и често контролират живота на обикновените хора. Такива неща в Белгия няма. Защото престъпният свят е скрит, където му е мястото, и рядко пишат за него по първите страници на нормалните медии.
Но този случай с убития човек от брюкселската обществена транспортна компания постави на дневен ред друг въпрос. Къде хората са защитени, когато и в една спокойна наглед държава под похлупака на спокойствието бушуват невидими страсти, които с един удар могат да строшат човешки череп. Мисълта за онзи от Брюксел не ми дава мира. Това не беше пример за закономерна смърт, а за нещо нелепо и извън контрола на държавата и хората в нея. И няма разлика между хладнокръвното убийство с два куршума в главата и убийството чрез един удар в главата. Еднакво професионални и жестоки са и двете.