Най-дългото ми пътуване

Осемнадесет години на капрата на легендарния Файтон... Но винаги с компания - приятел или събрат, когото съм поканил, след като съм харесал новата му книга.
Така неусетно това ретровозило, на което е седял Дядото в началото на ХХ век, в края на столетието го превърнах в небесна колесница.
Хората сядат във все по-лъскави лимузини, впрегнали по седемдесет и няколко коня, а аз - на старинен файтон. Но всеки, когото съм поканил, приемаше с радост да ми бъде гост и името му привличаше като с магнит оредялата публика на заявената премиера - празник на поетическото слово. И на белетристичното, и на публицистичното. Към второто имам подчертано изразен вкус. Нали аз самият цял живот блъскам и в публцистиката. Този урок съм научил от големите Учители - Ботев... Захарий Стоянов... И други.
И сега, когато е нужно да поставя чертата и да кажа каква е равносметката ми, записвам - към 900 празника на Духа с 900 кратки публицистични мои слова в началото. И тези празници се превърнаха в мехлем за душата ми... Така придобитите ми навици от дългото стоене в зоната на здрача да общувам с аудиторията на кръчмите изчезнаха от само себе си. Аз вече имах липсвалата ми десетилетия наред литературна среда. Това го казвам в скоби, защото все още някои не намират обяснение за случилото се с мен. Ето затова съм доволен на съдбата, че ми даде тази възможност да проверя себе си, макар и късно. Седмица след седмица, месец подир месец, година след година... И така - направих още един трудов стаж... Осемнайсет години... Благодаря ти, Господи. Тук съм още...
Като гледам сега равносметката си от това най-дълго мое пътуване във времето и колко много са имената на писатели и поети, седели на капрата, а в съдбовен миг са поели за отвъдното, сърцето ми се свива. Затова е и този по-внушителен втори раздел в настоящата моя книга. Памет за тях, нали затова са блъскали в тази българска нива на Духа.
Все още съм на капрата. С моята съдружничка от две години насам Елена Алекова. Не знам от коя спирка нататък ще поеме без мен с легендарния ни Файтон. Не знам. И не искам да знам. На езика ми е сега едно мое седемстишие от неотдавна появилата се стихосбирка "Бяг" - "Думи под линия".
Перпетуум мобиле е с друго име: още,
в което още продължаваш. И какво ще
се получи в крайна сметка... Нощ е.
Светът не чака късната ти поща.
Но ти си в ритъма - трудът е денонощен.
Перпетуум мобиле е с друго име: още...
А то си ти... И само то ще... и само то ще...

Петата книга за Файтона - "Пълнолетие", ще бъде представена на 2 декември от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон"