14 Юли 2024неделя07:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знамето

Под българския флаг водим война - един с друг

/ брой: 145

visibility 1755

Юлия Пискулийска

Едно дете се е качило на височко в градинката на "Кристал". Размахва трибагренка ни срещу реката на недоволството, заляла "Раковска". И крещи. В потока на събитията виждам и други детски лица - телевизионно интервю с един малчуган ме връща към старата тема за примера: които и каквито да са родителите на това дете, те са му внушили определени думи за всичко, което се случва. Думи, които детето едва ли разбира. Но повтаря. Повтаря с онази сериозност, която превръща децата във възрастни. Но която за мен разкрива една стръв, присъща на войната. Война, замаскирана със смях и танци, с веселие и иронии. Бутилките и камъните са малките гранати, които избухват несполучливо тук-таме. Свирките и плакатите са мирните пушки, които трябва да улучат...
Кого да улучат? Кой е врагът? Кой стреля и по кого...
Не само улицата живее с думите и въпросите. Няма дом, който да не осъмва и замръква, всеки по своему, с питанки за хаоса и за утре. Но се говори само за онези, които са на улицата. Някой ги брои. Някой ги дели - едните били интелигентни, другите били организирани, третите... и т.н. Защо някой не преброи останалите, които не искат с крясък и лозунги да се решава бъдещето им. Какво ще е съотношението между улица-дом, ако всичко се построи с числа?
И въпросът съвсем не е в това, че съм "червен боклук". Ако се абстрахирам от тази си принадлежност, пак бих била оскърбена от начина, по който се характеризират много и достойни хора. Защо отново се поставя общ знаменател - и всички поддръжници на социалистическия идеал са окичени с един такъв етикет? Защо непрекъснато трябва да ни се вменява, че сме лош човешки материал - като народ, че сме още по-лош - като членове на партия? Това е нечистоплътна война и шпагите й нараняват не просто отделни личности. Това е войната на думите. Но щом тя е така безмилостна, какво ни очаква после? После, когато думите се окажат недостатъчни за настървените от улицата?
Въпросът за хляба остана някъде встрани. Исканията се събраха в някакъв протест въобще. Не, това не са искания. Просто е протест, който иска детронация. Веднага. Сега.
Всеки има право на позиция. На глас. Затова мнозина от останалите по домовете си казват - ами да, това са нормални хора, интелигентни, нека ги чуем. Но как да ги чуя и как да разбера кои от тях са "нормалните" и така интелигентните, щом денонощно в центъра на София пищят свирки и има крясъци? Какво да помисля за рейсовете, които са докарали като опора за част от шествието?
И както тази улична война шестваше из София в по-късни часове, в ранните часове се появиха възрастни хора с баджове. И ордени, ордени... за баджовете почти не оставаше място. Ветераните от войната имаха конгрес. Тези хора, оцелели в битка за мир, прекосяваха същите пространства на "Раковска". Съдбата поднася такива контрасти. Такива предизвикателства за размисъл. Но ако достолепните орденоносци имаха своя враг и искаха да спрат убийствата и кръвта, да спасяват живот, да омиротворяват, нашите шествия сега водят своята война и вървят устремено - но не мисля, че знаят към какво вървят. Не мисля, че имат своята стратегия, своята тактика - и самоотверженост. Те просто протестират и не бих казала, че това е в истинския смисъл социална мисия. Просто искане за "промяна" не означава промяна. Действието започва с протеста и завършва с него. Излизайте, излизате на улицата, зове един интелигент. И друг. Но улицата не е театър. Там наистина се случва онова, което един писател или един актьор поставят на сцената. Реалността не е пиеса. Но и тя има сюжет и някой трябва да види кое как е разположено в нея.
Тази война погубва всички ни. И всичко, което имаме. Една много простичка илюстрация за характера на протеста: отивам в магазина и искам да кажа, че ми трябва нещо... например - сирене. Но не съм наясно какво ще е то - и започвам - овче, не краве, не синьо, не... И така нататък. Не съм решила дали ще правя баница, омлет, супа със сирене... Но стоя пред тезгяха. Ей така, докато реша.
Никой не възразява срещу демократичните протести. Но се питам какъв е смисълът, когато няма ясни искания - исканията са въобще. Питам се доколко протестиращите познават законите. И затова ми се струва, че в писъка на недоволството се погребва наистина демократичното и реално осъществимото.
В една страна сме. Нашата. Кой е нашият враг? Не заставаме ли сами срещу себе си с непрекъснатите обиди, обобщения, хаотичност... С невъзможността да се чуваме. С инерцията на отрицанията...
И докато тази улична война съществува, ние все по-малко имаме възможност да съществуваме. Блокира се всичко, което представлява една държава.
Огромната ми болка е заради същия този трибагреник, който малкото момче размахваше над главите на протестиращите. Кой каквото иска - иска го с развятото българско знаме. Партии го издигат високо. Бащи. Майки, Баби... Невръстни деца. То е в ръцете на всякакви хора. Този символ е преекспониран. Всеки преследва своя цел - но под сянката на българското знаме.
А може ли един пряпорец да е един за всички ни - ако сме застанали един срещу друг? Знамето е свято - и е на България. В освободителната война това знаме не е попадало в чужди ръце. Български флаг не е попадал при враг.
Оставате българското знаме за онзи миг, когато всички ще застанем единни под бялото, зеленото, червеното. А дотогава - нека всеки на своя плакат да изпише ясното и категорично: "Аз настоявам за..." или "Аз предлагам..."
И знаме да е съвестта.

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1179

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 1098

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1276

/ брой: 131

Левицата във Франция търси премиер

автор:Дума

visibility 1142

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1273

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1282

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1173

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1189

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ