За нов обществен договор ли?

Премиерът е изправен пред сериозен жокер. Нещо като петдесет на петдесет. Откровено той посочи, че не подава оставка, защото над триста хиляди подписа вече има в негова подкрепа. Появи се и друга инициатива, която иска правителството да работи, независимо как се казва премиерът и кои са министрите.
Едно момче от улицата каза, че ще блокират икономиката на България. То и само това остава. Икономиката ни е цъфнала и вързала, та и да се блокира. Но това искала "улицата" - платена и безплатна, това иска - да се блокира всичко в България, да настане хаос. Момче и момиче лягат на жълтите павета с още жълто по устите им и спират движението. Дванайсет протестиращи пред Народното събрание спират движението, пожарните, линейките, обикновените граждани, които бързат за работа.
Друг протестиращ, директор на софтуерна фирма, искрено обявява, че има семейство, има бизнес, бизнесът му върви добре, но иска промени. Тоест иска бизнесът му да не върви!? Трети идва да "си свери часовника". Но не е улучил мястото. София не е България, нищо че електронните медии правят именно обратното.
Преди време музикантът Данчо Караджов оповестява по Би Ти Ви, че бил подведен...
Подведен! От кого? От собствения си интелект и синдрома на придобитата си интелектуална и обществена недостатъчност. Чухме го на пресконференция, че иска диалог, че иска нов обществен договор, че някой трябва да придвижи тези искания чрез национална кръгла маса, чрез национална чуваемост и без "тефтерчето на Филип Златанов", без инициалите, които до вчера диктуваха и продължават задкулисно да диктуват протестите, били февруарски, били юнски и юлски.
Та Данчо Караджов, подведен от самия себе си, също щял да отиде на жълтите павета и да иска оставката на Орешарски. И той не иска явно диалог и нов обществен договор, а си е същият, какъвто е бил през всичките години. Жалко, че бяхме няколко минути единомишленици по отношение на обществената чуваемост и безвремието, което ни налагат две шепи протестиращи по софийските улици.
Някои казват, че намалявали виковете и скандиранията и броят на платените хора по протестите. Ами някои събраха по хиляда-две хиляди лева общо и могат да отидат вече на море, а през септември отново ще яхнат собствените си "безплатни съвести" и ще се върнат да припечелят още нещо. Ако дотогава премиерът продължава да вярва на подписите и броя им в негова подкрепа. Те са много повече от действителните. Защото и аз се срещам с хора, които нито ходят по протести, нито участват в подписки, но мислят като мен - да се даде шанс някой да опита да направи обществения диалог, колкото и да е трудно това.
Не искам утре в нечие тефтерче или от днешните протоколи да четем: "РБ ДА БЪДЕ УДАРЕНА!" Ударена в смисъл унищожена, затворена, извадена от всякакви европейски съюзи, коалиции, а инициалите, предполагам, разчитате точно - Република България...