Вентилаторът пръска. Аксиома

Конституционният съдия Румен Ненков оспори публично вчера независимостта на Конституционния съд. Хвърли тежки клетви колко независим е самият той, найсе пъти повтори, че политици не познава, не е близък с политици, не се среща с политици, по партийни централи не ходи, въобще - в окафевения цирк сал той е в бяло. Много бяло, възможно най-бялото.
Ама няма как да стане. Смешна работа е да видиш как възрастен човек седи посред телевизионно студио и разчита, че всички, които го гледат, или са претърпели лоботомия, или са новородени. И до ден-днешен не сме чули Ненков със същата жар да отрича написаното през 2009 г. в "Сега" за кариерата на сина му Александър в ГЕРБ: "Развитието му в нея станало съвсем плавно, въпреки че баща му - известният съдия Румен Ненков, познава лично Бойко Борисов. Запознал се с Цветан Цветанов с помощта на майка си, която от години работи в Столичната община". Та така. Дали да върнем лентата и по-назад към връзката Иван Костов - Иван Григоров - Румен Ненков? Ко? Не!
Всъщност политическите дружки на Ненков ама хич не ни интересуват. Въпреки всичко сме склонни да приемем, че мнението му по казуса "Пеевски" е основано на професионална преценка. Важното е, че този човек, облечен с най-високата тога на българската държавност, стана жалък участник в политическите борби. Хвърлянето на кал по институцията Конституционен съд без нито едно доказателство по същество, намеците, твърде примитивни при това, клишетата за мафиотски сили и сценарии, произнесени от такъв човек по този начин, са недостойни, конюнктурни и затова долнопробни. Като включиш окафевения вентилатор, пръска навсякъде. Това е аксиома, съдия Ненков.