Клишета и едно "Защо?"

Законодателната инициатива на група депутати за връщане на забранителния параграф 12 от т.нар. закон за досиетата веднага бе заклеймена като разпъване на "чадър на зависимата БСП върху кадрите на Държавна сигурност в разузнаването".
Изливането на безсмислени клишета с цел заглушаване на истинските нерешени или съзнателно прикривани въпроси по темата за досиетата прави този дебат вече напълно безнадежден. Който каквото и да казва, каквито и същностни аргументи да се опитва да изтъква - че става дума за защита на действащи и в момента зад граница разузнавачи, че в противен случай би могъл да възникне реален риск за тях, семействата и контактите им, отстреща неизменно рецитират "реставрация", "репресивен апарат", "тъмно комунистическо минало" и все подобни иванкостовски мантри.
Затова няма никакъв смисъл да обясняваме на когото и да било с днешна дата разликата между разузнавач и обикновен доносник. Апропо, над 90 процента от осветените обикновени доносници трайно демонстрираха през последните над 20 години някакъв много смешен и агресивен антикомунизъм. Да питаме ли защо?
Друго ще питаме. Отговорите социалистическата партия май и до днес дължи на стотици служители на бившите, че и на сегашните специални служби. Защо стана така, че тя позволи доблестни и заслужили хора под пагон да бъдат заклеймени за сметка на прикрити под нечий дебел чадър и до днес долнопробни обикновени доносници, меркантилни явочници и безгръбначни прислужници на Шесто? Дали каза цялата истина около правенето на закона през 2006-а? Дали законът такъв, какъвто бе приет и действа, казва истината и възстановява справедливостта?