Аман от араламбене

Страховит призрак заброди из татковината и даде страшен тласък за политиканстване - призракът на зловещия чужденец, който чака да падне мандалото на забраната и от 1 януари да изкупи със замах всичката плодородна българска земя.
Политиканстват т.нар. националисти. Хвърлят тежки клетви за родоотстъпничество, национално предателство и какво ли още не. Групи във фейсбук сълзливо се упражняват върху "Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна", въпреки че авторът на тези стихове не би трябвало да е любим на протестърския им натюрел. Ама те сигурно и не го знаят кой е...
Бивш продавач на хладилници дори направи яко тъпа аналогия с Палестина, където давали смъртна присъда, ако продадеш земята си на евреин. Депутат пък написа даже законопроект, в който едва ли не обявява всички сделки досега за незаконни и търси наказателна отговорност от когото се сети. И сега цялата му група се чуди как меко да го помоли да си го скрие проекта и никога на никого да не го показва. Че да не се излагаме пред чужденците...
Въобще, страшни плашила бродят. Страшни приказки се изричат. Нито един от т.нар. патриоти не ще обаче да отговори на простичкия въпрос - кой бе, джанъм, я продава тая китна българска земя? Не кой ламти да я изкупи, щото такива злокобни мераклии отвън нещо май не се избиват. Питаме простичко - кой продава? Тук иде и друго питане, още по-неугодно на войнстващите патриотари - защо българите продават земята си? И защо предпочитат да я шитнат веднага за колкото който даде, но не и да я работят?
Ако започнете да отговаряте на тези въпроси, драги политиканстващи патриоти или патриотарстващи политикани, може и да започнете да схващате къде е драмата на българското земеделие. Иначе цялата ви работа е "араламбене му е майката". А от араламбене аман.