Сбогом на оръжията?

"Можем ли да кажем, че правим достатъчно за защита на децата? Мисля за това последните дни. И ако трябва да съм честен - отговорът е отрицателен. Повече не може да се търпи. На подобни трагедии трябва да се сложи край", заяви Барак Обама на църковната служба, посветена на разстреляните дечица в гр. Нютаун.
Когато наблюдавах по телевизията обръщението на американския президент, който през сълзи, със задавен от вълнението, присъщо на всеки нормален човек и родител, глас, трудно намираше сили, за да произнесе следващите думи, му повярвах. В човешки план Обама беше повече от потресен, сринат и, както ми се стори, донякъде отчаян.
Личицата на невръстните дечица, покосени от съдбата, няма как да се забравят. Покрусата - също. А хората и в Америка, и по света надигнаха глас: Не е ли време този ужас да се прекрати?
Но кой и как да сложи точка на насилието, което като че ли е част от ежедневието ни - облива ни от телевизионния екран, за него се отделя най-много време, при това с подробности, догадки, безплодни опити на нехаещи или директно заинтересувани от популяризирането му политици, журналисти, общественици...
Главното е да го има като тема, да разсейва други наболели и проблемни тенденции от ежедневието ни. Без значение, че възпитателният ефект остава в действителност на по-заден план. Постепенно започваме да се превръщаме в хроникьори - безволеви и смирени. Оставяме недовършен сериозния разговор за този извечен феномен, присъщ на човешкото племе - да убива. Войната е война и историята го е доказала. Да избиваш хора май е дотолкова присъщо, колкото и животни, с които да се изхранваш. Атавизъм, залегнал в гените ни, ще рече някой.
Наказанията са ясни, най-малкото защото са продукт на човешкото развитие. Премахнаха смъртните присъди, защото звучало по-хуманно. Приемаме тезата по принцип, но в подобни драми, като тази в Нютаун, започваме да мърморим, че, видите ли, някъде в Америка все още ги изпълняват. И беснеем, че при нас убийците, били те волни и неволни, дори се разхождат на свобода. Въпрос и на култура, но и на зрелост на обществото ни.
В Америка Обама трудно преглъщаше сълзите си и наистина изглеждаше искрен. Медиите забръмчаха за неговите думи, че пищовите, свободно продавани на американския пазар, трябвало да бъдат само с 10 патрона. Т.е. - с опция да произведат десет трупа. Все е нещо, особено в родината на Хемингуей.
Колкото до насилието - трудно е да повярваме, че нещо ще се промени. Особено след като агенциите ни заливат с вести от някой край на света, където милите личица на дечица твърде често са цел на "миролюбива" политика.
Важното е да търпим, вярвайки сляпо на фалша и лицемерието.