Неугаснал вулкан

В Китай - корумпирани и осъждани на публична смърт, в България - невинни, болни и измъчвани с белезници, а страната ни - все по-безлична. На корумпирания не му трябва лице, а болно общество - за да го съжалява и да го изкарва жертва. Всъщност жертвата е самото общество.
Най-лошото е, че в този мътен водовъртеж е завъртяна България. Какъв е резултатът? Над 2,5 милиона наши сънародници мигрираха някъде в чужбина, като броят им продължава да расте с всеки изминал ден. Същевременно приблизително още толкова пък са онези, които поради една или друга причина са останали в родината си, за да се мъчат с доходи под линията за бедност. Властващи и стоящи зад тях безочливи приватизатори на социалистическата икономика са се разпасали и поглъщат ненаситно всичко, каквото може да се ограби, превърнали държавата в салфетка, с която избърсват мазните си устни, за да я захвърлят с пренебрежение. Такава салфетка убива децата ни. Народът вече три десетилетия е удобно за консумация стадо за ненаситни консуматори.
В непрогледния мрак на т.нар. преходен период високите идеали и националните интереси бяха подменени тъкмо с лични консуматорски интереси. След някогашните митинги в зората на "демокрацията", огласявани с клишето "45 години стигат!", от процъфтяващата икономика на България остана само безлична и безплодна сянка. Свежата българска кръв изтича някъде в частните фирми на Запад. Неолибералната икономика лочи с вълчи апетит всяка капка червена живителна течност от наемник. У нас нито синдикати, нито политическа партия са способни да изправят оцеляващия народ за решителна битка. Да, свидетели сме постоянно на различни форми на недоволство - упорстват, притиснати от недоимък, протестират майки на деца с увреждания, другаде групичка пенсионери си правят сбирки, на които държат гневни речи пред самите себе си. Пощенската служителка Златка Младенова също подхвана гладна стачка и с примера си вдъхнови цяла дузина свои колеги. Само че тези прояви на съпротива срещу крайната социална несправедливост, властваща в нашата страна, са твърде фрагментарни. Неспокойни огнища, но с пламъчета, от които не може да лумне пожар от всеобщо народно недоволство. Тази ситуация е прекалено комфортна за грабителите, чието лъскаво, отрито със салфетката-държава лице са самите властници.
Ето един конкретен пример за отчайващата ситуация в България: Звънна телефонът на моя позната. Беше синът й. Женен за германка, който от доста години имал тежък личен проблем - бил наркоман. След броени секунди майката вече отчаяно му нареждаше: "Не се развеждай в никакъв случай! Не го допускай това! Не се връщай тук! Какво ще правиш в България? Животът тук е отчайващо лош! Тук ще умреш без време! Чуваш ли? Никога не се връщай!..."
Чакайте, как така "никога не се връщай"?! Какво ли отчаяние подтиква майка за такива крайни думи към детето си? Нима България ще продължава да затъва безвъзвратно?
Все пак има една сила, която е способна да потърси справедливо възмездие от онези, превърнали държавата в своя невзрачна, удобна за лесна употреба салфетка. Има един неугаснал вулкан, който е способен да помете сивия водовъртеж на безличното ни всекидневие - бунтът на бедните! Вярваме в силата, която е способна да измие раните от общественото страдание - гневът на бедните, повярвали в пречистващата сила на здравите социалистически идеали.