Болката на Анкара

"Демократизацията" в Арабския свят показа, че се превръща в един повсеместен процес на коригиране на политическата и етническа карта на региона на Близкия изток. Това безспорно оставя крайно неудовлетворени прекалено големи групи национални малцинства, като например кюрдите, живеещи на територията на Ирак, Иран, Сирия и Турция.
От броени дни Анкара преговаря по различни канали с представители на кюрдските сепаратисти, изпрати свои официални представители дори при осъдения на доживотен затвор Абдулах Йоджалан, за да постигне прелом в ескалацията на двустранните кръвополития. С други думи - Турция заговори за мир.
Най-малкото странно звучи тезата, че доминиращата в рамките на Европа военна сила е склонна да признае, че се нуждае от мирно уреждане на този може би най-драстичен междуетнически конфликт в рамките на ислямската общност. Само да си припомним, че допреди броени месеци турската армия необезпокоявана провеждаше свирепи наказателни операции и в собствените си територии, населявани от кюрди, така и в съседен Ирак, където в общи линии са съсредоточени главните бойни сили на наричания доскоро от Анкара Враг №1.
Планът на правителството на Ердоган за умиротворяване май започна да сработва. Преговорите, проведени с различни неназовани лидери в ПКК, както и със самия Йоджалан, бяха определени от турска страна като споразумение. Ако вникнем обаче в контекста на събитието, ще съзрем нещо като тривиален пазарлък, но под паравана на дипломатическата терминология.
Какво стои зад тази канонада от кротки фрази. Явно целите са други - далеч по-сложни и засукани от откритото и на пръв поглед цивилизовано декодиране на определени геополитически интереси. Турция има нужда от вътрешно спокойствие, от избягването на каквато и да е било дестабилизация точно в такъв момент, когато напрежението около Сирия и Иран набира обороти - това е повече от ясно.
На Ердоган не му трябва вътрешен плацдарм в случай, че ще трябва да воюва в бъдеще на трите фронта - срещу Сирия и срещу Иран, и срещу кюрдите в Северен Ирак. Тенденция, която вече става повече от очевидна. Да не говорим и за друго, особено важно направление в бъдеще. За възраждането на Османската империя...