Една студена вода...

В програмния период 2007-2013 г. България бе единствената страна в ЕС, която нямаше оперативна програма за развитие на науката. Сред всички сектори у нас науката е с най-голямото намаление на средствата - през 1989 г. в нея са инвестирани 2,6% от БВП, в момента според консолидираната програма на бюджет 2016 разходите за наука са 0,3% от БВП. Намалението е близо 9 пъти! В годините преди 2007 г., когато България подготвяше предложенията си за оперативни програми (главен преговарящ Меглена Кунева), властта не пожела да си мръдне пръста за науката. В онези времена на два пъти у нас дойде шефът на европейската дирекция за конкурентоспособност Луи Белмен, който се опитваше да убеди министрите, че развитие без наука няма. Не го чуха. А в това време държавите, включително Румъния, договориха с ЕК оперативни програми за наука с финансиране над 1 млрд. евро! Чудно е, че нашите учени все още успяват да се конкурират с колегите си от Европа.
 Естествено, научната общност хранеше огромни надежди, че ще получи финансова патерица

поне в новия период 2014-2020 г.

През 2012 г. ГЕРБ не предвиждаха отделна програма за наука, но учените, доведени тогава от рестрикциите на Дянков до пълна мизерия, излязоха на улични протести и Борисов се принуди да им обещае отделна програма. Първия удар обаче нанесе Сергей Игнатов, като набута и образованието в проекта за програма, а науката остави само с пари за инфраструктура и за културното наследство. Сетне той мота проекта сума ти време (Томислав Дончев все го режеше в МС за недоработки) и накрая си отиде от МОН, без да свърши нищо. Когато Бойко Борисов смени Игнатов с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, новият министър обяви, че подготовката на оперативна програма (ОП) за наука е най-спешното нещо. После започна една въртележка на министри и на работни групи по програмата, която дотъркаля нещата до 2015 г., когато най-сетне новата ОП с гръмкото име "Наука и образование за интелигентен растеж" бе одобрена в Брюксел.  
ДУМА публикува още миналата година подробно описание на програмата, тук само ще напомня, че за науката, за която всички държави правят отделни програми за милиарди,

у нас останаха 286,3 млн. евро

- 40,8% от общо 673,2 млн. евро за цялата програма. Основното, което се предвижда, е с тези пари да се създадат 4 центъра за висша наука (за върхови постижения), 12 центъра за компетентност и около 20 регионални научни центъра. В първоначалния вариант през 2012 г. се говореше за укрепване на съществуващите водещи научни структури у нас (включени и в национална пътна карта), сега това е отпаднало и става дума за създаването на нови - нещо като измисления на гола поляна технологичен парк на Плевнелиев, който продължава да ни убеждава, че като оскубеш от бюджета 60 млн. лв. за "правилните" фирми да ти построят празни сгради, ставаш световен технологичен лидер. Очевидно, и в новата ОП е замислено нещо подобно. Още повече, че при създаването на тия центрове 70% от средствата са за инфраструктура, а едва 30 - за реална научна дейност. Де факто мизерстващата ни наука ще пие една студена вода... 
 Работата обаче съвсем зазля, след като Бойко Борисов бастиса поредния просветен министър и го замени с Меглена Кунева, която пък отне оперативната програма от заместника проф. Николай Денков и я даде (така се раздават картите!) на новия заместник, когото доведоха - Красимир Киряков. В резултат програмата в частта наука се забави и не може изобщо да тръгне. Първо, сертифицирането на дирекцията в МОН, която трябва да управлява програмата, е забавено от новия екип и тя още не е получила права. А истинското ходене по мъките идва от намеренията центровете за върхови постижения и за компетентност да се правят съвместно от институти, вузове и... бизнес структури. Това се разбра от среща между Киряков, председателя на БАН акад. Воденичаров и шефа на КРИБ Кирил Домусчиев неотдавна. Но имат проблем. Фирми със стопанска дейност, формиращи печалби, не може да получават публични пари за изследвания, тъй като това е нерегламентирана държавна помощ, която не се разрешава от Брюксел. Именно след фирмите, които изсмукаха научния фонд през 2012 г., дойде

големият кошмар на МОН, наречен "държавни помощи"

Затова не са разплатени стари проекти, затова е "замразен" и самият научен фонд - финансовото министерство връща на МОН един след друг правилници и насоки за конкурси, понеже не е спазена европейската рамка за държавните помощи. Не е държавна помощ финансирането само на дейност, която не е свързана със стопански субекти и не се използва за формиране на печалба. Държавите по света не финансират фирми чрез фондовете си за наука. Това се прави евентуално чрез фондовете за иновации, какъвто и ние имаме към икономическото министерство. Тук е болката на МОН. Как хем да вкара фирми в опашката за научните пари, хем да не сгази закона. Досега не е успяло, но вместо да си закачи обица на ухото от научния фонд, то оплита и оперативната програма в същата порочна практика да облажва "свои" бизнесмени. Да напомним, че със 70 на сто от парите предстои да се строят същите онези нови инфраструктури, от които полза няма да има, понеже ще са паралелни на работещите реално качествени научни структури, в които са всъщност учените и които

ще продължават да тънат в мизерия

от липсата и на национално, и на европейско финансиране. Има ли някой представа как се използва и в тях закупената досега апаратура с проекти от предишния програмен период, или като прословутия Суперкомпютър се натоварва на 10%? Центрове за върхови постижения в предишния програмен период се правеха в съществуващи водещи институти и университети, каквато е практиката и по света. Каква ще е ползата за науката и за страната от нови инфраструктури, които пък ще са и научни лидери по региони? Какво ще правят в това време сегашните лидери - местните институти и вузове? 
 По принцип в центрове за върхови постижения е съвсем спорно мястото на бизнес субекти, понеже това са центрове за чиста наука на висше ниво (най-често фундаментална) и за подготовка на елитни научни кадри. От оперативната програма не личи да се прави разлика между двата вида центрове. Само в центровете за компетентност, които са за приложна наука, има някаква логика за досег с частни фирми, но и тук въпросът е сложен. Защото според правилата за държавните помощи разходът на публични средства за наука не може да е в полза на стопански структури. Участието им в такива научни проекти със 100% финансиране не е позволено, дори ако водеща в проекта е публична научна организация. Тя просто ще бъде камуфлаж за черпенето на публичен ресурс от частния бизнес. При това новите центрове трябва да работят поне 10 години, като през всичкото това време от резултатите от изследванията

не трябва да се реализира печалба за частни субекти

Тогава какъв е смисълът да участват в проекти в МОН, а не в икономическото министерство и в програмата му "Иновации и конкурентоспособност", където се спазват европейските регламенти за тях? А и в МОН просто няма кой да ги контролира и одитира - видяхме какво стана в научния фонд през 2012 г. Пък и сега - фондът кара авторите на проекти сами да си търсят финансови одитори по проектите, щото от януари насам наетата за одитор фирма била оценила едва два проекта! Интересно, дали е прекратен договорът с нея след подобно фиаско? И дали Юлияна Николова, участник навремето в затварянето на "главите" за присъединяване към ЕС редом с Кунева, ще върне прибраните от научния фонд 18 000 лв. за съветване по насоките с държавните помощи, чийто резултат е нула, ако съдим по несекващите възражения на финансовото министерство? Очевидно, доста са я закъсали в МОН с компетенциите около държавните помощи. Европейската практика дава подсказки за излизане от ситуацията, но няма да ги издавам бадева, понеже, както си разбра, за съвети в МОН плащат добре...
А най-страшното е, че програмният период тече от 2014 г., сега сме май 2016-а и повече от две години вече са загубени. Финансовият план е за три години, сиреч към края на 2017 г. разходите по проектите за наука вече трябва да са отчетени в нашето МФ и изпратени в Брюксел. А МОН още няма утвърдени насоки и не е обявил конкурсите! Май се очертава, че от началото на 2018 г. ще загубим ударно и тези оскъдни в сравнение с другите страни пари за наука - близо 500 млн. лв. от ЕС, които евентуално може да бъдат спечелени с проекти. Елементарна справка в системата за следене на изпълнението по оперативните програми (ИСУН) показва, че към 15 май 2016 г. договорените средства - две години и половина след началото на програмите, са 17,71%, а реално разплатените... 1,59%! Няма нужда от коментар.