Лиричният мечтател Иван Белчев

Столичният Музей-галерия "Анел" представя ретроспективна изложба от творби на художника Иван Белчев. Вернисажът е на 18 март от 17,30 ч. Куратор е акад. Иван Гранитски. Сърдечно и дългогодишно приятелство свързва Иван Белчев с друг голям български творец - Димитър Казаков-Нерон. Със съдействието на съпругата на Иван Белчев експозицията от негови творби се съпровожда и с няколко уникални рисунки и литографии на Нерон. В подредените произведения можем да видим духовното родство на двамата изтъкнати български художници.

60-те години на XX век са време на невероятен подем и разцвет на българското пластическо изкуство. Десетки са творците, които разгръщат поразителната многопластовост на своите художествени внушения. Знаменателен е фактът, че немалка част от тези ярки и талантливи творци, поради своята скромност и нежелание да се натрапват на силните на деня, остават някак завоалирани в сянката на забравата. И днес ние с почуда и радост преоткриваме богатото и впечатляващо тяхно пластическо наследство.
Едно от тези имена несъмнено е Иван Белчев - художник, изключително вглъбен в своя собствен мечтателен свят, но оставил огромно пластическо наследство - пейзажи, натюрморти, портрети, графики, както и впечатляващ обем от словесни фрагменти, есеистични размишления или просто наброски за негови съвременници - живописци и скулптори, приятели и съмишленици, или словесни скици за сложното и противоречиво време, в което той живее и твори. Повечето от тези текстове, разбира се, са писани не с цел да бъдат някога публикувани, а като монолог със самия себе си. Но те са извънредно интересни от днешната гледна точка, защото там откриваме разсъжденията на автора за магията на пластическото изкуство, за унинието и възторга, за вдъхновението и покрусата, за изтощителните, но благородни усилия, които творецът трябва да положи, за да постигне майсторското извайване на образ, портрет, голо тяло, фигурална композиция, пейзаж, натюрморт или подготвителна скица и пр....
Издателство "Захарий Стоянов" поднася малка част от впечатляващото пластическо наследство на художника Иван Белчев. В няколко раздела поместваме знакови негови творби, които дават представа за широтата и многообразието на таланта му. Ако говорим за десетките и стотици негови пейзажи, не можем да не бъдем впечатлени от своеобразната седефена прозирност на визията и приглушеността на внушенията, сякаш пейзажите му шепнат и ни потапят в пространствата на носталгичното безмълвие и блянове. Удивително е преливането на формите, интонационно-багрените модулации. Иван Белчев е майстор както на маслените пейзажи, така и на пейзажните акварелни въздишки. Той владее пулсациите на цвета, неговите невероятни метаморфози, диалога, а понякога и противоборството на отделните цветове, нюанси и оттенъци, полутонове и обертонове.
Ако говорим пък за портретните зарисовки на Иван Белчев, ще видим, че той има удивителна способност да улавя мигновените състояния и настроения на изобразяваните персонажи. Както много от пейзажите, но и портретите приличат на лирически въздишки, пластически междуметия, които носят свежестта на мига.
Ако пък се потопим в многообразието на неговите натюрморти, ще се убедим, че главната философия на художника в случая е да улови и пресъздаде динамиката на живата природа - реки, долини, дървета, цветя, облаци, угари, въобще целия калейдоскоп от вълшебни гледки и видения, в които живата природа пулсира, сякаш оживява под четката на маестро Иван Белчев.
Би могло да кажем, че този художник е истински майстор на лирическия пейзаж, на вдъхновеното поетизиране на човешките образи и одухотворяването и пластическото пресътворяване на природата.