10 Ноември 2024неделя01:18 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Личности

Човек, пълен с добрини

О.з. полковник Никола Колев изкачи Кота 90. Един живот - своеобразна биография на времето

/ брой: 201

автор:Димитър Копривленски

visibility 3479

На военните не им отива много-много да са словоохотливи, деликатни, дипломатични. За тях основното са дисциплината и заповедите. Те носят фуражки и чепици, препасват колани и... могат всичко. Като във вица за изпита на военния по китайски. "Готов ли си?" - питат го. "Само да си запаша амуницията!", отговаря офицерът. Може да се продължи още дълго в същия тон. Но не за злепоставяне. А само с една цел. Да се усети, да се покаже най-добре, да се възприеме най-пълно човекът, добрият специалист, мъжът, бащата, приятелят Никола Колев.

Той се втурва в живота 

с типична селска, българска стръв

Интересува го всичко, радва се на всяка живинка, страда от най-малката чужда нерада. Забележителна е паметта му, умението да описва. И да обявява собствената си оценка. А е работил с неимоверно много големи военачалници и държавници. Среща се и не само се ръкува с първия космонавт, но Юрий му споделя като стар приятел: "Коля, ставаш за космонавт, висок си точно колкото мен." Тук е малко забавно, но след ръкуването с маршал Гречко става свидетел на наистина тежки случаи и спомени от фронтовото учение под ръководството на съветския маршал. Като на фронта, война в мирно време.

Няма го днес село Дебелцово, Севлиевско, където на 18 октомври 1931 г. се пръква "Косито", както много сполучливо го наричат близките му. Останало е на дъното на язовир "Александър Стамболийски". Така се строеше по време на социализма. Днес частнособствениците една плевня не могат да направят. Дано само язовирът да не е преименуван. А е невъзможно да се разруши, ще залее новите управници. Което иначе би било "добре дошло". А какви са били селото, хората му, училището, учениците, празниците, сватбите, родовете, съседите... Вижте книгата "Завръщане" на полковник Никола Колев. И няма как да не завидите на автора, на всички, които имат общо със село Дебелцово... Тук Никола Колев се ражда, дебелцовска е маята и магията на живота му. За което се отплаща с добра дума за всичко дебелцовско.

Завръщане като въздишка

Да се пише за родното място не е кой знае каква новост. По-важното е "моженето". А от това как полк. Колев влиза във Военно-политическото училище, което се намира близо до Централния затвор в София, как е определен за командир на отделение, как и до днес се събират все мастити специалисти като полк. Марин Калонкин, полк. Димитър Гилин, полк. Цанов, полк. Георгиев... Началото е през 1951 г.

"Командир на взвод в град Марица", "В осми отдел на Генералния щаб", "Командир на отделение със специално предназначение", "В Оперативно управление на ГЩ", "Боянка", "Фронтово учение", "На прикритие", "Официално в УБО"... Това са част от заглавията в книгата "Завръщане". Като своеобразен отчет и завет. А какво значи осми отдел, как се разчита УБО, превърнало се в митично? Има го описано от полк. Колев. Вижте само пет реда: "Дължа ви поне няколко думи за Осми отдел. До края на четиридесетте години тази служба е отделение "Шифър и дешифър" към Разузнавателното управление на МНО - Министерство на народната отбрана, за по-младите и позабравилите...

Нека спрем дотук - нали не искате в края на дните си дядо ви Кольо да издава тайни..."

Но и от тези редове само личи

увлекателният разказвач

Който има какво и умее майсторски да го разкаже. Как понякога се случва и по два пъти на ден да влиза при Тодор Живков. И в случая как Първия заръча да бъде почерпен "капитан Колев с едно кафе - от моите". И още: "Днес капитан Колев е героят на деня", "Защо не дойде някой от ония с лампазите". Тази книга може да се препрочита. И като припомняне на службата, и като приятни преживявания. Всекиму се е случвало! Все едно да си побъбриш с приятел, да се похвалиш или помайтапиш. 

"Какъв живот живяхме ний! Когато се наливаха основите...! Ще ме разбереш ли поколение?..." Полк. Колев е приятел и с Пеньо Пенев. И сякаш е взел частица от поетичното му вдъхновение.

Служебното положение на наистина днешния "дядо Кольо", както сам се назовава, "върви" успешно. Но той единствен е недоволен, чувства се затворен между канцеларските стени. Иска въздух, трябват му простори. И неистово иска да учи, да завърши Военната академия. Никой не го подкрепя. Дори най-добрият му приятел - полк. Георги Георгиев, емблематичният бъдещ началник на Военното издателство: "Скъпи ми командире, измъкване от Осми отдел няма..." - попарва го като с вряла вода Гошо. Въпреки всичко на следващата година пак опитва в Академията. И пак го обявяват за луд. И го заплашват, че прекият му началник ще го изхвърли през прозореца. "Нали точно това искам!" - отговаря им. Само Савата Личев го подкрепя: "Коле, знам, че ще ти бъде трудно, но ти се възхищавам. В тези канцеларии ще мухлясаме."

Студент "под прикритие, автор наяве

В края на краищата лично началникът на ГЩ генерал Бъчваров го подкрепя. И капитанчето наистина получава простор. Става командир на поделение, което строи военен обект с особена важност. Секретно. И войниците, служебните кучета, конете стават новите му приятели. И това е романтика - природа, планина, зима, сняг... И любов, разбира се. Не с папки!

Обектът е завършен, естествено, предсрочно. Банкети няма. Но има ордени, медали, благодарствена заповед лично от министъра на народната отбрана армейски генерал Иван Михайлов. Има и малко побелели коси. И огромно приятелство с милите наборни войници-строители, което остава наистина за цял живот. Да топли оголялата душа до края!

Не е възможно тук дори да не се спомене най-важното. Преплетена е и Боянка, съпругата, вярната спътница в живота на полк. Колев. Особено интригуващо е запознанството ми. Дори като че има "конфликт на интереси". Но е особено важно да се каже колко хубава е първата книга на полк. Колев "Цар Симеон Велики", излязла през 2007 г. И как тя става факт. Защото е написана докато полк. Колев е студент в Историческия факултет на Софийския университет "под прикритие". И на други места той е под същото това "прикритие". Т.е. не това е най-важното. "Успоредно със служебните си задължения успешно се справях и със следването в Софийския университет", пише полк. Колев. А водещият по това време историк проф. Петър Петров е лаконичен: "През 2007 г. вече като пенсионер Н. Колев издаде книгата "Цар Симеон Велики - 893-927" - най-хубавото досега произведение за този бележит български владетел." Значи студентските му години не са били само за да се сдобие с диплома за висше образование.

Девет десетки за полковника

По повод 80-годишнината на полк. Колев, приятелят му от село Катунец полк. Георги Й. Георгиев му е написал автограф на новата си книга "Шипченци": "Преди 60 години ти ми беше първия командир на курсантско отделение в 3 взвод на 2 рота от НВПУ "Йосиф Сталин". Днес е забележителен ден - 18 октомври 2011 г. - удари 8 десетки, пак си отличен стрелец. Статистиката е жестока и вярна наука - само 10% от мъжете улучват 8 десетки! Бъди здрав още много години..." Полк. Георгиев бе цар на късото слово. Попитах го колко процента улучват 9 десетки. "Няма статистика" - запомнил съм думите му.

Христо Христов-Референта е приятел на полк. Колев. И двамата са дълги години около Тато. За книгата му "Завръщане" той се отзовава: "На фона на разрухата, която е настъпила днес в държавата, наречена България, тази книга има висока стойност." Друг "набор" на полк. Колев и приятел още от военното училище, генерал-лейтенант доцент д-р Иван Стефанов споделя: "Като червена нишка през цялата книга "Завръщане" преминава стремежът на Никола винаги да бъде пръв, да се нарежда в първата редица на най-добрите... Неговите успехи са резултат на заложените дарби и жив ум, на упорит труд, твърда воля и голяма организираност и самодисциплина..." А Емилия Димитрова от Севлиево възкликва: "Да знаете колко красиво пише този човек. И нито е писател, нито поет, не е даже филолог..."

 

 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ