09 Ноември 2024събота09:56 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Европа

ЕС търси нови отношения със съседите си

Съюзът ще се опита да комуникира директно с гражданите на съседните му държави

/ брой: 186

автор:Кристиан Вигенин

visibility 3595

Европейската политика за съседство (ЕПС) беше лансирана през 2004 г. с цел да създаде по-ясна рамка във взаимоотношенията със съседите на Европейския съюз на юг и на изток. За това време беше постигнато много в развитието на отношенията с 16-те страни, включени в ЕПС, особено в сферата на търговските и икономическите отношения, което пък даде възможност за по-интензивно сътрудничество буквално във всяка област. Но "арабските революции" разклатиха доверието в следваната досега политика на Евросъюза и го принудиха да търси нови подходи. Атаката беше преди всичко по посока на това, че европейските демокрации в името на стабилността приемаха за партньори недемократичните режими в Северна Африка, като тези на Бен Али в Тунис, Мубарак в Египет, Кадафи в Либия и т.н. Трябва да отбележим все пак, че още през миналата година беше планиран преглед на ЕПС, който след повече от половин година съвместни усилия на европейските институции и стимулиран от "Арабската пролет" доведе до публикуването в края на м. май на специален документ на Европейската комисия.
Европейският съюз е основан на принципите на свободата, демокрацията, спазването на човешките права и основните свободи и върховенството на закона. Логично, ревизираната ЕПС цели да утвърди тези ценности и да ги постави в основата на бъдещите отношения със съседите. В съобщението на Еврокомисията ясно се очертава новият подход на Евросъюза, който поставя на преден план развитието на "дълбока и устойчива демокрация" в страните-съседи на ЕС.
Въпреки че е трудно да се говори за точна формулировка на това понятие, нито пък може да се дефинира единен модел, комисията идентифицира някои основни елементи, които дават представа за една демокрация, която е едновременно и дълбока, и устойчива:
- свободни и честни избори;
- свобода на сдружаване, свобода на изразяване, свобода на медиите;
- върховенство на закона, администрирано от независим съд и право на честен процес;
- борба с корупцията;
- реформи в сектора на сигурността и установяване на демократичен контрол над въоръжените сили и силите на реда.

В началото на м. май беше създадена Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ като парламентарно измерение на Източното партньорство. Българският евродепутат Кристиан Вигенин е съпредседател на ЕВРОНЕСТ заедно с Борис Тарасюк (Украйна)

Тези елементи ще бъдат и в основата на критериите, по които ЕС ще оценява напредъка на партньорите и по които ще увеличава или намалява подкрепата си за тях. Това означава, че ако една страна-партньор иска да получи по-голяма подкрепа от ЕС, то тя трябва да реализира напредък в политическите реформи по отношение на споменатите критерии. Комисията планира да осъществява по-прецизен мониторинг по модела на докладите за страните-кандидатки за членство в ЕС и заедно с партньорите да определя нуждите и целите на всяка страна. Така ще се гарантира и индивидуален подход, тъй като повечето страни са на различен етап от своето политическо и социално-икономическо развитие и за всеки етап би следвало да се преценяват внимателно нуждите и да се набелязват постижими цели и приоритетни действия.
Важно е в тази връзка да се отбележи, че самият преглед на ЕПС беше реализиран на базата на широки консултации с партньорите, за да не остават с усещането, че това е политика, която им е наложена, а че това е обща политика в интерес и на ЕС, и на съседите му.
Друг важен момент, който бих искал да отбележа, е, че фокусът на отношенията ще се измести в много по-голяма степен към гражданското общество и неправителствените организации. Европейският съюз ще се опита да комуникира много повече директно с гражданите на страните от съседните региони, особено там, където все още управляват авторитарни режими.
За пръв път в ревизираната ЕПС се споменава чл. 49 от Договора за Европейски съюз по отношение на страните от Източното партньорство (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), което е важно разграничение от Южносредиземноморските страни - с това се признава фактът, че тези шест страни в перспектива биха могли да бъдат потенциални страни-кандидатки за членство, каквито са вече ясно заявените амбиции, например на Украйна, Молдова и Грузия.
Обновената ЕПС ще разполага и с по-голям финансов ресурс - в допълнение към вече планираните 5,7 млрд. евро за периода 2011-2013 г. се добавят нови 1,24 млрд. Заедно с това бяха увеличени с 1 млрд. евро заемите, които Европейската инвестиционна банка може да предостави на страните от Южното Средиземноморие за този период. Европейската банка за възстановяване и развитие ще разшири мандата си и също се очаква да отпусне заеми за около 1,5 млрд. евро на тези страни, започвайки с Египет. Тук е важно да се отбележи също, че Европейската комисия прояви последователност в ангажиментите си и в следващата финансова перспектива на ЕС (2014-2020) предлага увеличаване на средствата за ЕПС с около 40%, което е сериозен ръст на фона на минималното увеличение на общия бюджет на съюза.
Европейският парламент участва активно в дебатите по изработването на новата стратегическа рамка на отношенията със съседите, като прие позиция по първоначалния работен вариант на документа на комисията, а през ноември ще бъде гласувана резолюция и по представения през май окончателен документ.
С казаното дотук не трябва да се създава впечатлението, че европейските институции стоят извън времето и пространството и се занимават с теоретични упражнения. Напротив, осъзнава се значението на непосредствената и незабавна подкрепа за демократичните процеси в страни като Тунис и Египет, както и за стимулиране на демократичните тенденции в останалите страни от Северна Африка. Бяха реализирани няколко официални посещения на Европейския парламент, които имаха за задача да оценят ситуацията и конкретните нужди на терен в Тунис и Египет, докладчикът за Либия посети Бенгази за срещи с представители на бунтовниците, Комисията по външна политика създаде Група за мониторинг, която перманентно следи ситуацията в региона и отправя препоръки към комисията и съвета, а събитията в Сирия, Бахрейн, Йемен неведнъж са били тема на дискусии по време на сесиите на Европарламента в Страсбург. Подготвят се парламентарни мисии за наблюдение на изборите в Тунис и Египет.
Въпреки че промените в Северна Африка неизбежно фокусираха вниманието на юг, отношенията с източните съседи също не бяха забравени. Политическите репресии в Беларус нееднократно бяха осъдени от евродепутатите, а санкциите срещу режима на Лукашенко бяха затегнати. Внимателно се следи политическата ситуация в Украйна и по-конкретно разследванията и съдебните процеси срещу бившите управляващи и особено случая с Юлия Тимошенко, на фона на сериозния напредък в развитието на отношенията на страната с ЕС. Правата на човека и политическата демокрация в Грузия и особено в Азербайджан също неведнъж са били обект на дискусии.
В началото на м. май беше създадена Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ като парламентарно измерение на Източното партньорство. Асамблеята, която обединява депутати от парламентите на Европейския съюз и на 6-те източни съседи на ЕС, планира своето първо работно заседание в средата на септември в Страсбург. Тогава ще бъде приета резолюция, която ще бъде посланието на парламентаристите към Срещата на високо равнище на Източното партньорство във Варшава - на 29-30 септември държавни и правителствени ръководители на 27-те страни-членки на ЕС и на 6-те източни съседи ще се срещнат, за да обсъдят постигнатите до момента резултати и да набележат новите цели пред Източното партньорство две години след неговия старт в Прага през май 2009 г.
Благодарение на изключителния професионален опит и знания на редица свои парламентаристи Групата на социалистите и демократите играе ключова роля в дефинирането и реализацията на политиката на Европарламента. Заедно с това предприехме и важни инициативи на равнище парламентарна група. Беше създадена работна група, чиято цел е да следи развитието на политическите процеси в Северна Африка страна по страна, да идентифицира потенциалните партньори на левицата, да подпомага според възможностите си тяхното развитие. Това става в координация с Партията на европейските социалисти, Социалистическия интернационал и фондациите на водещите европейски социалистически и социалдемократически партии.
По мое предложение се работи по създаването на специална програма, базирана на Европейската политика за съседство, по която ще бъдат организирани срещи и конференции в страните от ЕПС, ще бъдат реализирани обучения на млади парламентаристи, ще се провеждат стажове в секретариата на Групата на социалистите и демократите и други инициативи, които целят да се подпомогне развитието на левите партии и движения в съседните на ЕС страни, да се утвърждава демокрацията и заедно с това да се популяризират достиженията на европейската левица.
Еввропейската политика за съседство е предизвикателство и за България - страната ни е имала в миналото сериозни позиции в някои от страните от Южното Средиземноморие и членството ни в Евросъюза е шанс тези позиции да бъдат поне отчасти възстановени. Заедно с това към България има традиционно позитивна нагласа в страните от Източното партньорство (бивши съветски републики), която трябва да бъде развита и в политически, и в икономически план. Да не забравяме също, че в две от страните - Украйна и Молдова, се намират най-големите български общности зад граница и е наш дълг да използваме европейските механизми за създаване на по-добри перспективи пред сънародниците ни. За да стане това обаче, българското правителство трябва да осъзнае, че е пряк участник във формулирането и реализацията на ЕПС и спешно да излезе от ролята на страничен наблюдател на процесите.


 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ