Експрес танго...

Два милиарда от масовата приватизация стоят забравени. Забравени, ала от кого, както пее Лили Иванова. И къде? В касичката на Иван Костов или на някой друг баш приватизатор? Ще разберем, ще разберем, обещават ни много, много съмнително, като пред избори, сегашните управляващи. И ни грабва вълшебството на едно експрес танго, пак по песента. В нов аранжимент - ни крачка напред, няколко назад. Танцуващите с приватизацията днес не са първи танцьори, та рискуват да го карат като слон в стъкларски магазин. 

Целта била да се реши проблем с давност над 20 години, преди хората - близо 3 милиона, съвсем да са забравили за какво става дума. Не че, ако си припомнят, нещо ще се промени. Защото това танго сме го играли. Когато получихме едни книжки, с едни подписи, с едни заверки, с които ни пратиха за зелен хайвер. Сега ни обещават лесни процедури, бързи реакции, консултации почти без пари, а всъщност нищо още не е готово да поеме "пътникопотока" от повярвали в добрата държава, която бави, но не забравя. Да, бе, коя държава обаче? Надали е нашата, в която законодателството има по-важни задачи, нежели да тръгне да се променя заради нашите "въшливи" пари, които отдавна не тормозят съня на ни един фонд - приватизатор или на бизнесмен, гушнал отдавна първия си милион. Безпаричието докарва стрес само на тези, които нямат дори пари за храната си. Сега те, сто на сто, първи ще се опитат да върнат поне част от парите, които някога дадоха уж за общо благо. Сигурни сме обаче, че това ще им коства много нерви и пари, без предвидим резултат. Защото танцуващите с приватизацията ще пошумят популистки, ще се ослушат внимателно и пак ще подкарат тангото - с нито стъпка напред, но с няколко назад.