ЖЕЛЕЗНИЦАТА

"Бях дете, когато баща ми ме разходи за пръв път из гарата. Заведе ме далече от шума, навътре сред линиите и ми каза сериозно: "Ето къде расте нашият залък!" Бях бос и чакълът по насипите режеше петите ми. Каква каменлива нива! Бях бос и релсите, напечени от слънцето, пареха ходилата ми. Колко гореща нива. Бях бос и чаках да ми купят обувки. Татко мой, колко е добра твоята нива!"
Сега много от днешните колеги на Стефан-Продевия баща няма да могат да купят обувки на децата си, и да ги изхранват няма да има с какво, защото са заплашени да бъдат изметени на улицата. И разровиха "каменливата", "горещата", "добрата нива" . Стачката трая 24 дни. Можеше да се размине, ако шефовете на БДЖ не се държаха като бъзсърдечни и дебелокожи велможи и не гледаха високомерно към тия, които им изкарват заплатите. Нямаше да навъртят заради протестите загуба между 2,5 и 3 млн. лв. Да им се чудиш на акъла - те в началото на стачката дори твърдяха, че като не се движат влаковете, компанията пестяла. Заръчано им било да се справят с "комунистическата отживелица" и затова се инатят да изпълнят на всяка цена "екшън плана за спасяване на БДЖ". А това означава до края на 2012 г. да акумулират 70 млн. лв. Съкращават 2000 служители и намаляват загубите с 20-25 млн. Облекчени са, защото вече 1050 души се "предадоха" и кандисаха да напуснат срещу шест работни заплати. Не се знае къде "ще расте техният залък"? Второто действие е да се спрат 138 влака, от което ще се икономисат още 20-ина милиона, и още - да се повиши цената на билетите с 9-15%. А третият акт е продажбата на ненужното - вагони, желязо, сгради и терени, от което да съберат още 30 милиона. И накрая да изтъргуват "БДЖ товарни превози" за стотина милиона евро, колкото "Булгартабак". Иначе железницата щяла да фалира. Георги Ангелов, софийският емисар на "Отворено общество", си късаше ризата за тия реформи, които, откъдето и да ги гледаш, е с оцет мухи да ловиш. Стачката щяла да фалира компанията и на улицата щели да изхвръкнат без компенсации 13 000 човека. Плаши гаргите, защото е прозрачно ясно, че ГЕРБ иска умишлено да фалира БДЖ по примера с МК "Кремиковци". Но да сложиш начало на нова компания, не е лесно, за предпочитане е приватизирането, на което пречи обстоятелството, че БДЖ е в забранителния списък за приватизация. Но законите са затова, да се променят.
Преди да ни се стовари на главата едното или другото - фалит или приватизация, ще напомня няколко аксиоматични истини, за които държавата си е затворила очите:
Първо: Железницата печели от товарните превози, а пътническите са повече социална дейност. Затова в почти всички страни по света държавата субсидира или пътническите влакове, или билетите. А като няма производство, няма какво да превозват товарните.
Второ: Железопътната структура и железопътните превозвачи не могат да бъдат в неравноправно положение, както е сегашното. Разчлененият единен организъм на БДЖ е коренът на злото в разправата със "старата госпожа".
Трето: Не може да се толерира и стимулира автомобилният транспорт за сметка на железопътния. Това у нас се прави вече две десетилетия.
Тези три пункта формулирах с помощта на поета и журналиста Минчо Минчев, комуто вярвам десетократно повече, отколкото на жп началниците, не само затова, че той е карал влак 15 години, 3 месеца и 27 дни. И е носил с гордост крилатото железничарско колело на ревера си. Моят дядо Васил Делиоланов също го носеше, той работи на  жп гара Момчилград още от откриването й през 1934 г. Само с каква гордост обличаше униформата, дето му се полагаше от държавата, имаше вид най-малкото на началник гара, макар че беше кюмюрджия в депото. А видяхте ги на стачката машинисти, кондуктори, спирачи... - изритани от държавата, сякаш тя не е тяхна. Но по-добре да прочетем пак Стефан Продев, който разказва за железницата, още преди да е станала "комунистическа отживелица":
"Елате с мен на гарата и вие ще ме разберете. Там хората не четат естетически препирни, не броят дяволите върху върха на иглата. Там те работят. Отиват на път... Там всяко тяхно движение е подчинено на една нужда, на някаква потребност, без която желязото би загубило своята скрита енергия, човешката си цел. Или казано по-отвлечено, то би загубило своето "за какво" и би останало в сложните, но мъртви рамки на самоцелното "как". В този смисъл там, на гарата, красотата не съществува извън живота, извън работата, извън битката за повече километри и повече хляб. Там тя е неделима от необходимото и от полезното." 
Министър Московски, преди да разкроите родната железница, прочетете есето на Стефан Продев "Монолог за парата", па го дайте и на Дянков и Борисов. Кой знае, може да им уврат главите.