Отпускарят

Премиерът излиза в отпуска, както стана ясно от медиите. Отсъствието му от "Дондуков" 1 е "за народа загуба велика". Е, той няма да стои мирно и ще си покаже отнякъде рогата. Хеле, ако нещо го раздразни Станишев. Не знам къде ще разпуска премиерът, но най-малкото ще "смени позата", тъй като се бе изповядал: "Седя като куче в "Бояна" и гледам мачове, защото в България така е устроено всичко, че не трябва да имаме приятели". Но за да не ви липсва той съвсем, ще припомня някои негови изказвания за едно или друго. Така Аз-ът, неговият голям Аз, ще бъде неизменно с нас. Казват, че "аз" е  думичката, с която е проговорил, сетне излаял "бау-бау". Само ще цитирам, няма да лая срещу му, защото още като стана министър-председател изрично предупреди, че "което куче го е залаяло, е побесняло". И така, влезте в потока на мисълта на Бойко Борисов:
"Аз моята история съм я написал, та написал... От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък."
"Не съм самохвалко, а един преуморен човек".
"Ако не бях взел властта, в България щеше да се случи това, което става сега в Гърция... Ако не е това правителство, ще има хаос".
"Искам да се харесам на всички".
"Тази южна дъга без мен нямаше да я има или щеше да я има след 20-30 години".
"Аз съм председател на партията и е хубаво да се разберат с мен".
"Страх!? Преди ме беше по-страх. Сега вече не. По простата причина, че знам колко ще е по-добре за народа и държавата, ако аз удържа". 
"Аз съм елегантен човек".
"Аз съм като всички вас. По-различното между мен и вас е, че заради тази кауза аз не трябва да проявявам приятелство, емоции и каквото и да било друго чувство. Трябва да съм железен!"
"По-големи реформи от тез аз не знам кой е правил преди мен".
"Мразя да се изсилвам, но в случая нещо не може да ме отклони от пътя, по който съм поел".
"Не съм безделник като тези"(за депутатите).
"Аз например се справям много добре. Важното е да има какво да кажеш"(за чуждите езици).
"Добър християнин съм!" (прекръства се).
Кой ми помогна на мене - сирака - да стана генерал, кмет и премиер".      
"Мъча се цял ден... трактористи, земеделци, полицаи, учени, всеки ден. И то става въпрос само за едно нещо - за пари!"
"Имам си и моя социология. Като отида някъде и гледам хората как ме приемат. Ето днеска в болницата половината медицински сестри, докторите, лекарките дойдоха, снимат се мен, радват ми се..."
"Мисля, че след две години и повече управление най-много ще се гордеем с метрото, с магистралите, които правим в момента. И, разбира се, с борбата с престъпността и корупцията. Мисля, че там нямаме слабо място".
"Имам чувството, че изляза ли от политиката, и това ще ми бъде краят на живота. Не виждам по друг начин как мога да живея".
От тоя поток на мисълта излизане няма. Чудно как толкова много Аз-ове се побират в една уста. Още не съм споменал бисерите, станали фундаментални: за лошия човешки маТрял на България; за "кучетата, които като българите, здраво трябва да се държат"; за партията, която е опорочила детството му, карала го насила да ходи с червена връзка; за дюнера, който е решил въпроса с тероризма; за протестиращите, които оприличи на прасета, натискащи се да се върнат в кочината и прочие, и прочие.
Към говореното на премиера, което е нещо наистина екзотично, има и научен интерес. Проф. Мария Спасова, езиковедка, е в потрес от изказа му - говорел като гамен, според нея езикът му отключва агресията, това е езикът на улицата, на юмручните юнаци, на хората, които искат да покажат непукизъм и налагат мисленето "мен не ме интересува кой как ще ме възприеме, защото съм еди-кой си". Мога да добавя още, че в плещенето на премиера има не само словесен разгул и безпорядък, не само имитиране на народност, в него щедро се изсипват безпардонност, самодоволство, нарцисизъм, дори триумфализъм. Като ямите по пътищата зеят пропуските в правоговора му, наследил още от времето, когато ходел насила с червена връзка. А честичко в акта на говорене връзката между говорния апарат и мозъчния център е прекъсната.
Все пак трябва да сме благодарни на екзотичния изказ на премиера, защото той събужда народната изобретателност и във фейсбук вече се възражда политическия виц, който след последния  ни "вожд" - Тодор Живков, бе едва ли не изчезващ жанр. Ето един от новите: "Каква е разликата между Бог и Бойко Борисов? Бог не се разхожда по цял ден, мислейки се за Бойко Борисов".