ЕВРОПЕРЧЕНЕ!

Миналата сряда обещах да бръкна в нечестивите дела на т.нар. Европейски институт Помак, насадил се в Смолян, чиито дейци заявиха на пресконференция в столицата: "Балканската война е донесла най-много страдания на помаците. Никой не е питал дедите ни дали искат да ги освобождават". И още - че било цинично да се иска от жертвите да празнуват стогодишнината от Балканската война. Търсейки "другата истина", неколцина акълии, самопроизвели се не само за институт, но отгоре на това и европейски, издали книгата "Балканските войни в Родопите 1912-1913". Авторът й е Исмен Реджепов, който провъзгласява Балканската война за поробителска, за най-голямото бедствие за помаците. Турция била отстъпила доброволно Родопите на България, но българите християни  извършили геноцид над помаците, клали, прогонвали и палили цели села. Книгата е "обогатена" с илюстрации - непохватни рисунки, изобразяващи зверства.
Във войната е имало разправи и отмъщения между разделените от вярата българи, дори случаи на насилие в "кръстилката", която историците осъдиха, както осъдиха и по-сетнешното принудително връщане към исляма и към арабските имена от Радославовци. Имало е и грешници, които, кой от страх за предишни вини, кой от заблуда, са тръгнали с башибозука. Война е това, не е парад! Но въпреки личните човешки драми, които съпътстват Балканската война, за нас тя е славна, победна и освободителна. И за мюсюлманите, които също страдали от османската власт. Още повече че техните селища влизат в по-демократична по устройството си европейска държава. Но да се определя българската войска като "свирепа армия от бандити", да се нарича геноцид освобождението на Родопите, да се омаловажава героизмът на нашите воини, това е една от игла до конец откровена антибългарска акция. И отново, щем не щем, се питаме за лоялността към държавата и нацията.
 Институтът в Смолян, който се европерчи, крие се зад някакви измислени граждански права и претендира да е "научно звено", искал да предизвика обществени дебати за помашката идентичност. А това си е чист опит да се откъсват българите мохамедани от техния родов корен. Произходът на помаците не бил еднозначен - едни родове били тракийски, други - с арабско потекло, трети - дори арнаутски, а и като наследници на богомилите ги определят. Не били тюрки, но били приели исляма рано, преди идването на турците, и нямали нищо общо с християните. Пред мен е книгата "Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците" от Ефрем Моллов, главата на новото сепаратистко образувание с европейска фирма. Това, което пише той, нарича изследвания и твърди, че помаците са потомци на скрили се в планината прабългари, бягащи от налагането на християнството по времето на княз Борис I. Дори издирил етимологията на думата "помак" и бил сложил точка на споровете около това име. Прочетете ли я, ще ви хвръкне шапката.  Думата идела от "пумаг" - Уpu (пет на древния език, който са говорили някога) и Уmag (човек, който владее старите знания и религията на единния Бог). Маговете (жреците) били пет на брой. Тези велики жреци, които пазели заветите на великия хан Кубрат, били прогонени от княз Борис I. Тогава бегълците в планините приели исляма, тогава било създадено сегашното село Мугла, което носело името на последния велик маг на третата Велика Булгария. И ако тези "научни прозрения" предизвикват само кикот и не са дори четиво за наивници, то взрив от гняв извикват страниците, описващи злосторствата на Княза Покръстител, характеризиран като "управник с болен мозък", който с налагането на християнството съсипал съгражданото от векове и обезличил едно племе (прабългарите) за сметка на друго (славяните). И светите братя Кирил и Методий не са пожалени, те са обявени за оръдия в пъкления заговор на Фотий за покръстването - черен период, за който пишела стара книга (китаб). В мазето си ли ги намери тия книги "ученият" европеец, да се чуди човек. Но той не си поплюва. Важното е да изкара българите мохамедани други, различни, но в никакъв случай не българи, каквито са. Да среже българската им пъпна връв.  
 Колко гневен шум се вдигна около циганетата в Добрич, които поругаха национални светини! И правилно бе възмущението, но не са ли по-страшни тия гаври, тиражирани в книги, в които се сеят идеи, насочени срещу държавата и нацията. Охулването и обругаването в слово на Балканската война, на княз Борис I и приемането на християнството, на братята св. Кирил и Методий и т.н. е не само антибългарска провокация, това си е преднамерена антидържавна дейност, сиреч откровено престъпление и подсъдно деяние. Имат ли уши тия, които трябва да чуят?