08 Ноември 2024петък23:38 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Човек на идеала, мисълта и словото

15 години от кончината на проф. Кръстьо Горанов

/ брой: 38

visibility 2069

Михаил Анков

В живота на нашата страна имаше период, в който на почетно място стояха хората на интелектуалния труд. Наистина за тях бяха създавани условия да се развиват в областта на науката, културата и изкуството. Но и те самите полагаха усилия да се обучават и специализират и след това, вече на научното поприще, да допринесат със своите познания за развитието на държавата - отдаваха своите сили да обучават младите, да развиват нови теории и направления, да насочват българската наука към световните образци. Имената им бяха познати. Понякога се оказваха неудобни за властта. Те събираха около себе си интелектуалния елит на България, а учениците им се гордееха с тях.
Сега този период се отрича неистово и се разчита на късата памет. Но има хора, които помнят. И не бива да оставим хората на мисълта и духа в забвение, защото те живееха с мисълта да служат вярно на своята държава и народ.
Сред тях беше и проф. Кръстьо Горанов.
Той е роден на 26 септември 1931 г. в Перник в миньорско семейство. Родителите възпитават в него чувство на уважение към труда и неудържима страст към знанията. Кръстьо Горанов завършва гимназия в родния си град, след което спечелва конкурс и заминава на обучение в Съветския съюз в най-престижното висше учебно заведение - Московския държавен университет. От 1949 до 1954 г. се обучава във Философския факултет на университета. Там възниква неговият интерес към социологията на изкуството и общата теория на културата.
След завръщането си от Москва Кръстьо Горанов започва работа в БАН, чийто член остава до края на живота си. Работи в Института по философия на БАН, а в периода 1966-1968 г. завежда секция "Естетика" в него. Кръстьо Горанов е и един от създателите на Института по социология към БАН, където завежда секцията "Социология на изкуствата и масовите комуникации" в периода 1968-1970 г. Той е създател и първи директор (1970-1976) на Института по култура към БАН.
През 1959 г. Кръстьо Горанов защитава първата си дисертация, а през 1968 г. става доктор и по изкуствознание. През 1985 г. той става доктор на философските науки. През 1984 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Кръстьо Горанов преподава във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), в Художествената академия в София, в Славянския университет. Провежда курсове за повишаване квалификацията на преподавателския състав в различни висши училища. От 1976 до 1981 г. е ректор на ВИТИЗ, а от 1995 до 1999 г. - ректор на Славянския университет в София.
Кръстьо Горанов е автор на много трудове в областта на теорията на културата, естетиката и изкуствознанието. Сред водещите му произведения са: "Съдържание и форма в изкуството" (1958), "Единство и многообразие в изкуството" (1964), "Красота, изкуство, труд" (1965), "Изкуството като процес" (1972), "Съвременникът и изкуството" (1983), "Осевият синтез на българският дух" (1998) и много други. Трудовете на Кръстьо Горанов са превеждани на руски, английски, френски и испански език. Автор е на статии и студии в наши и чуждестранни периодични издания.
Наред с напрегнатата си научна дейност, Кръстьо Горанов проявява висока политическа активност. Един от "необичаните" от режима на Тодор Живков представители на интелигенцията, той след 1989 г. не изостави идеите на социализма. В периода от 21 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г. Кръстьо Горанов е министър на културата на България. Той е и депутат в VII Велико народно събрание, избран от родния си град - Перник. До края на живота си активно участва в дейността на БСП и други обществени организации, защитаващи социалната справедливост и историческата памет на България.
Изминаха 15 години без Кръстьо Горанов - истинския интелектуалец, който успяваше да съчетае толерантността към другите и твърдостта в отстояването на идеите си. Професорът липсва на всички, които го познаваха - като колега учен, приятел или съидейник.
 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ