09 Ноември 2024събота16:41 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

АгроДУМА

Лечебните кавалерии на българските коняри

Хипотерапията помага на деца с церебрална парализа

/ брой: 48

автор:Екатерина Терзиева

visibility 25011

Фермерът Петър Наков от разложкото село Бачево още няма 40 години, но повече от десетилетие той и семейството му помагат на деца с различни заболявания. Лечители са конете на Накови, които фамилията отглежда в конната база "Пери Волас" в селото. 

Още в Древна Елада ранените войници били качвани на коне, за да възстановяват с езда своите духовни и физически сили. През 1970 г. в Париж е направено изследване върху използването на коня с лечебна цел. Установено е, че ездата се отразява добре на хора с парализа и неврологични разстройства. Истинската организирана терапевтична езда в центровете за хора с увреждания започва във Великобритания след Втората световна война. През 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки датчанката Лиз Артел печели сребърен медал в дисциплината обездка. Жената е преболедувала  полиомиелит и благодарение на тренировките си по езда се научава да ходи с два бастуна. Тя се качва на коня от инвалидната си количка. Примерът й вдъхновява много хора с двигателни увреждания да открият своите възможности чрез конната езда. Специалистите в областта на рехабилитацията фокусират вниманието си върху ездата като лечебно средство. В много страни се създават национални организации по хипотерапия. 48 държави днес са пълноправни членове на Международната федерация по терапевтична езда за хора с увреждания. 

Лечебната езда, наричана хипотерапия, има здравословен ефект, основан на неврофизиологични принципи. При конския ход от гърба на коня върху човека се пренасят между 90 и 110 триизмерни трептения и импулси. Те, според изданието КонетеБГ, осигуряват интензивна тренировка на мускулите, координация в движенията и подобряване на стойката на тялото. Ездата е ефективен алтернативен метод за терапия на деца със синдром на Даун, церебрална парализа, девиантно поведение, изоставане в умственото развитие, аутизъм.

Ездата помага и на деца с психични проблеми, с нарушен слух и зрение, тъй като подобрява качеството им на живот, като ги извежда на открито, раздвижва ги и им създава емоционална връзка с коня. Хипотерапията се използва и при възрастни с нарушения на опорно-двигателния апарат, атеросклероза, черепно-мозъчни травми, полиомиелит, стомашно-чревни заболявания, простатит, сколиоза. Днес в САЩ има над 1000 центъра по терапевтична езда, в Англия - 700, в Полша - над 300. Такива центрове се развиват в Италия, Франция, Германия, Русия и Гърция.

У нас не една и две конни бази предлагат хипотерапия. "Да работим с тези деца за нас е мисия повече от 10 години. Ездата има огромен ефект - след десетина урока деца, които не говорят, проговарят. Други с помощта на конете прохождат. Говорим за тежки заболявания - детска церебрална парализа, синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Все пак трябва да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лечение. Освен това, за да има резултати, всичко трябва да се прави системно, а не инцидентно", казва Петър Наков. Той язди от 3-годишен, завършва "Конен спорт" в днешната Национална спортна академия. Баща му Иван е възпитаник на Тракийския университет - дипломиран инструктор по конен спорт. Започва работа в конефермата на Бачево през далечната 1968-а, а 32 г. по-късно отваря конната база. Оттогава до днес в нея бизнес развиват три поколения от фамилията - той и съпругата му Вили, децата им Петър и Мария, и внучките Гергана и Ванеса. 

Двете конни бази на Накови са зимна и лятна. Петър и Иван купуват породисти жребци и чрез селекция се опитват да подобряват местните породи. А останалите занимания в стопанството са конен туризъм, тренировки по езда за деца и възрастни, хипотерапия, работа с деца в неравностойно положение. 

Конете и ездата са символ на Бачево, а конят е елемент от местния герб. Благодарение на трите конни бази, създадени през последните години, то привлича интереса на любителите на ездата и селския туризъм.

Филип Попов също поддържа конна база. Още като дете кара дядо си и баба си да продадат кравата и магарето и да си купят кон. Филип, чието име от гръцки означава конелюбец, не успява да ги убеди, но години по-късно сбъдва детската си мечта и си купува англоарабски и източнобългарски конe, после и жребец от породата "Пинто", няколко кобили и сам се заема със селекцията. Дългогодишният IT-специалист в агенция Ройтерс създава конна база с хотелска част, малък зоопарк и атракции, които привличат в селцето туристи от цяла България и чужбина. Нужни са поне две седмици, за да се научиш да яздиш, казва Надя Попова, дъщеря на Филип и инструктор по езда. Тя е завършила компютърна анимация, но изоставя софийския си живот и заживява в Бачево. 

В базата обучават и съвсем малки деца, дори непроходили още. "Ездата е полезна за двигателните функции, тъй като човек се учи да пази равновесие по-добре, дори ходи по-изправен", разказва Надя и си спомня историята на семейство с петгодишно болно дете, което тепърва се учело да ходи. "При първия урок го държаха от двете страни, пояздиха половин час, а на втория урок детето стоеше само на коня, спокойно, весело размахваше ръчички", разказва Надя за чудодейните свойства на конната езда. 

Една от другите конни бази в Бачево през лятото организира лагер за деца. С това доказваме успешната практика на ученето сред животните и природата, казва Ива Попова, секретар на местното читалище и председател на сдружението за култура и изкуство "Ортосия". Тя е млад човек, завършил журналистика и специализирал в Полша, но избрал да се върне в родното село и да работи за неговото възраждане. В селото има детска ясла, градини, основно училище. Пълно е с млади хора, които пазят и традициите - всички се готвят за 16 март, когато ще се отбележи Тодоровден, официалният празник на селото. 

КОР

Пламен Левков:

Субсидиите за коне у нас са най-ниски в Европа

ПЛАМЕН ЛЕВКОВ е роден през 1963 г. Завършил е треньорския факултет на ВИФ "Георги Димитров" (НСА). Състезава се от 1976 г. Има участия в международни състезания с националния отбор, печелил е световни купи. Работил е в Белгия, след което създава частен клуб по конен спорт у нас. От 4 г. е в Националната асоциация по коневъдство (НАК), а от 2 г. е неин изпълнителен директор.

- Г-н Левков, в много конни бази у нас конете се използват за подпомагане на лечението на детска церебрална парализа и други заболявания. Има ли интерес към хипотерапията? 

- Да, тъй като ездата е подходяща за кондицията и развитието на различните мускулни групи. Терапевтичната езда разчита на биополето на коня, той излъчва биотокове. При деца с детска церебрална парализа се препоръчва да е без седло, само с плащ, за да може детето да има по-добър контакт с тялото и енергията на животното. Хипотерапията помага много за подобряване на състоянието на децата.

- Колко са конете у нас, каква част от тях се използват в земеделието и в селския туризъм?

- По неофициални данни конете са около 60-70 хил. От тях 10% се използват в земеделието, в дърводобива са ангажирани над 1500 животни. В Ивайловградско има немска общност, която използва основно коне за работа - за обработка на земята, за косене. 

НАК контролира 13 000 животни с паспорти от породите чистокръвна английска, арабска порода тип "Шагия", рисиста, дунавска, които се използват за спорт. 

- Какви породи коне се развъждат в България?

- Има няколко родни породи. Едната е източнобългарски кон, използван дълги години в конния спорт и благодарение на който имаме големи успехи. Популацията днес е доста намаляла. Дунавската порода е създадена на базата на унгарската порода нониус - универсална порода за спорт, впрягове, любителска езда, може да се гледа и като домашен любимец заради черния си атрактивен цвят. Плевенската порода е с най-малка популация - имаме 13 кобили майки, съсредоточени край "Кабиюк" - най-стария държавен конезавод в България. В плевенското с. Българене земеделец отглежда 15 кобили, останали от държавния завод "Клементина".

НАК купи от Унгария жребец порода гидран, защото той е в основата на плевенската порода. Той е с много добър екстериор и спортни качества, целта е да създадем нова линия. От родословието се вижда, че той е внук на жребеца гомул, роден през 60-те години в българския конезавод "Клементина" и закупен от Унгария с цел подобряване на тяхната порода. Като обмен на генетичен материал НАК изпрати при унгарските си партньори жребецът Gidran XXIII - 38 Garibaldi, който ще бъде включен за разплод в Унгария. Породата гидран е много близка като фенотип и генеалогия до плевенския кон. Друга порода е българският тракен, за съжаление силно намаляла. А е подходяща за езда, дава отлични резултати в конния спорт. Имаме 30 кобили майки и 3 жребеца в цялата страна, но не могат да се развъждат, защото са близкородствени.

Стопаните проявяват сериозен интерес към българския тежковозен кон, и то не само заради субсидиите. Това е атрактивен кон, лесен за отглеждане, издръжлив, лесно се адаптира, подходящ е дори за месодайно направление. Кобилите майки се отглеждат от около 600 стопани. Имат популация от 3000 броя за разплодна дейност и НАК ги подпомага с жребци. Селекционната програма строго ограничава вливането на кръв от друга тежковозна порода с изключение на руски и унгарски тежковози. Стопаните ни имат нужда от нови жребци, но вносът от Русия е много труден. Засега имаме семенен материал в генната банка.

- Как държавата и европейските фондове подпомагат коневъдството у нас?

- Ние сме на последно място по субсидиране - в Румъния подпомагането е 800 евро, у нас беше 200, сега го намалиха на 140 евро за кон под селекционен контрол. Програмата de minimis за доизхранване от 2 години е спряна. 

- Как ще се развива коневъдството у нас?

- Без намеса на държавата няма как да се развива в положителна насока. Не може да се обещават 100 милиона за един стадион, а един хиподрум да струва 1 милион и да няма кой да го направи. Не може за едни държавата да е майка, а за други - мащеха.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ