Този роман e като цианкалий

Завършва отбелязването на 100-годишнината от края на Първата световна война и ни предстои тъжният "юбилей" на Ньойския договор - събития със злощастен край за България. Народът ни винаги се е вълнувал от тъмната страна на войната, от жестоката съдба на храбреците, обикновените офицери и войници, от причините за погрома над българската армия при Добро поле, коренящи се в алчността на Фердинанд и слугинажа му пред Германия, подстрекаван от ВМРО, въпреки предупрежденията на Ал. Стамболийски (за което в "Черно на бяло" вече писахме). Двама големи български  писатели описват войнишкия хал и народните страдания в тила, но това се случва при режима на цар Борис ттт и те са наказани варварски... 

Действа като цианкалий. Така е определен романът "Морава звезда кървава" на Константин Петканов (1891-1952) в доклад от 1935 г. до военния министър ген.-майор Стефан Цанев. Никога дотогава и никога след това не се е провеждала толкова яростна хайка срещу книга, подобна е само реакцията към романа на Людмил Стоянов "Холера", отпечатан по същото време. И днес, когато се говори и пише за Първата световна война, тези две книги се "забравят". Вероятно защото те показват нещо съвсем различно от патриотарството, с което е заливан буржоазният печат от онова време. Подобни дитирамби пеят и днешните ни патриотари - най-вече от ВМРО, с които се опитват да заличат собствената си вина за катастрофата, осакатила Отечеството. Защото и на тях се дължи решението на управляващите през 1915 г. България да застане до губещите в световния конфликт. 

Но пък именно по повод на "Морава звезда кървава" сатрапството на Борис ттт и тъй близкото му офицерство, за първи път получава такъв мощен отпор от българската интелигенция. Подкрепят Петканов и протестират напълно различни по политически схващания творци, които отстояват свещеното си право да имат собствено мнение, несъвпадащо с това на фашистката власт. 

Из приложението към романа на Константин Петканов "Морава звезда кървава", издателство "Захарий Стоянов", 2003 г.

Из студията на Борис Делчев "За конфискуването на първото издание на "Морава звезда кървава"

Връх на кампанията срещу "Морава звезда кървава" и нейния автор бележи разпространяването в София на един обширен позив, озаглавен "Награден писателски позор". Подписан от някой си М. Ив. Винаров, който в началото скромно съобщава, че "не е литератор и няма да говори за литературните качества на този роман", но бил "преди всичко българин, запасен офицер", позивът представлява образец на литературно невежество, обилно примесено с национализъм и  шовинизъм. Подобно на някои набедени литературни критици от онова време Винаров подбира само това, което подкрепя тезата му, че  "Морава звезда кървава" била "чудовищно обвинение... срамен паметник, издигнат върху костите и кръвта на стотици хиляди герои светци, паднали за родината, и върху честта и славата на цялата българска нация!"... "Позор и предателство" - така позивът охарактеризира романа на Петканов...

Оттук нататък събитията се развиват изключително бързо. 

На 24 юли 1935 г. Министерският съвет взема решение за инкриминирането на "Морава звезда кървава" и на уволняването на К. Н. Петканов от Дирекцията на обществената обнова... 

На 24 юни 1935 г. началникът на политическата полиция при Дирекция на полицията изпраща следното телеграфно нареждане до столичния полицейски комендант, областните полицейски инспектори и околийските управители: "По заповед на правителството наредете веднага изземването на книгата "Морава звезда кървава" от Петканов."...

В личния архив на К. Н. Петканов, съхраняван в Националния музей на българската литература, се намират "Извадки от един доклад до военния министър [генерал-майор Стефан Цанев], който предизвиква конфискуването на романа "Морава звезда кървава". Под това заглавие Петканов помества част от тези извадки в края на второто издание на романа...

"...Странно е, че такава отрова, каквато е книгата на Петканов, е могла да бъде допусната от цензурата, защото въздействието й е равносилно на цианкалий.

Според мен по-добре в едно село да проникне един вагон болшевишка литература, отколкото само една книжка от този роман. Подавляющето впечатление е не само страшно, а и ужасно.

...Идеята за пораженството е прокарана като червена нишка през цялата книга... И всеки интелигентен човек може да се представи какво зло се нанася на духа на нашия народ и бойната му готовност... Подобно петно още никой български автор не е лепвал върху офицерския пагон... Авторът обича да карикатури офицера и подофицера и да подчертае по много начини, че те са глупаци.

Пропастта, която авторът е изкопал между офицери и войници, е голяма във всяко отношение. Тя е знаменателна проповед, която доведе именно до Добро поле... до пораженството, което сломи мощта на българската армия. Авторът с тази си книга подготвя нов бъдещ погром, много по-страшен от доброполския... Авторът, ако не знае чувството за отговорност, то трябва да му бъде посочено, и то много добре... По-голяма мерзост за българската военна святост и героизъм не бива да се чака... Авторът може да се поздрави. Той не ще бъде настигнат в това отношение. Каква вяра може да има Отечеството в такива хора като него... Няколко думи за художествената стойност на книгата. Смело може да се каже, че такава няма, освен познаването на подробностите на селския бит. Никаква идеология, никакъв идеализъм, дори и любовта е сведена до нуждите на организма. От всеки ред вее злоба и жлъч. Но срещу кого - срещу държавата, срещу армията, която изпълнява върховната си длъжност да се бори за идеалите на народа... При това положение от целия този хаос от лица, които иска да ни опише К. Петканов, човек извлича впечатлението, че българинът и българката не са привлекателни, а егоисти, озлобени непоетични хора, които се бият, но не знаят за какво воюват, че цялото това върховно напрежение на една държава им е чуждо, и в това отношение авторът е верен последовател на Ремарк. Затова и за книгата на Петканов може да се каже, че в двеста страници на романа - нищо ново, но пакостно твърде много..." 

На 28 юни 1935 г. Константин Н. Петканов  подава тъжба до прокурора при Софийския областен съд, в която пише, че изземването на книгите от дома му е станало без нареждане от прокурора или от Контролата по печата, че книгата му е наградена с първа премия от Софийската община и е оценявана от комисия от безспорно компетентни лица. В заключение писателят моли да бъде отменено това незаконно полицейско действие и да му се върнат всички иззети екземпляри... 

Усилията ни да намерим решението за конфискуването на "Морава звезда кървава" останаха без резултат. В протокол щ 114 от заседанието на Министерския съвет на 24 юни 1935 г. са вписани пет решения, но нито едно от тях не е по въпроса, който ни интересува. Може да се предположи, че решението за инкриминирането на "Морава звезда кървава" и за уволнението на Петканов е прието, без да е протоколирано...

Два дни след конфискуването на "Морава звезда кървава" група писатели, художници, артисти подписват изложение до министър-председателя, с копия до министрите. В него, след като се сочат най-добрите традиции в българската литература, създадени от Каравелов, Ботев и П. Р. Славейков и продължени от К. Величков, А. Константинов, Ив. Вазов и П. Р. Славейков - "писатели-герои - някога обявени за врагове и предатели", на които "следващите поколения издигнаха паметници", се прави кратък анализ на "Морава звезда кървава" и се изтъкват положителните рецензии за романа от авторитетни критици, излезли в сериозни литературни списания и вестници. "И тъкмо срещу тоя роман, особено срещу автора му - се подчертава в изложението, - се провежда  една груба гонитба от известни среди на запасното офицерство. С няколко статии някои не писатели невярно тълкуват романа и подканят властта да вземе мерки срещу писателя Петканов. В един хвърчащ лист грубо се напада авторът и романа и се приписват на автора думите на отделни уморени от фронта лица, а се замълчават сцени, в които е изразена не само волята на българина да спасява чрез върховна жертва честта на войската и на народа...

Ефектът от цялата тази недостойна за културния българин борба срещу автора на романа е налице: Петканов е изгонен от службата, която заемаше в Обновата, а книгата му - конфискувана - се казва в заключение на изложението. - Ние, неговите другари по призвание и скромни ратници в полето на българската култура, виждаме в тази жестокост към него един много неприятен прецедент и главно една несправедливост. Преследва се писателят, конфискува се книгата му, и то само защото е искал да даде пример за гражданска доблест. Ако се върви по този път, ще трябва да се конфискуват девет десети от българската литература и да остане да се шири само сантименталната неграмотност.

Като разчитаме на мъдростта на отговорната власт, ние долуподписаните, молим за честта на българската култура и за спокойния развой на нашия обществен живот да не се посяга върху свободата на писателската съвест... Молим да се спре ожесточението  срещу писателя Константин Петканов, както и да му се върне конфискуваният роман."

Това изложение носи дата 29 юни 1935 година. Върху един препис от него, запазен в личния архив на писателя, е отбелязано, че то е подписано от седемдесет и двама души.

Усилията ни да открием оригинала на това изложение и да установим имената на подписалите го също останаха без резултат. По косвен път обаче, от статията "Духовни и бойни водачи"  на запасния ротмистър Ст. Керезов (в. "Отечество", бр. 603 от 24 август 1935 г.) научаваме, че "под този протест личат имената на Ант. Страшимиров, Т. Г. Влайков, С. Чилингиров, Анг. Каралийчев, Г. Стаматов, М. Арнаудов, Асен Златаров и др."

Народният художник Дечко Узунов потвърди в разговор с автора на тези редове на 12 юни 1970 г., че протестът е бил подписан и от художниците Илия Петров, Илия Бешков, Сирак Скитник, и Дечко Узунов и от скулпторите Иван Лазаров и Любен Димитров, от композитора Димитър Ненов и актрисата Невена Буюклиева...

Бясна хайка предприемат българските фашисти и срещу Людмил Стоянов"... 

На страниците на в. "Народна отбрана" (бр. 1760 от 17 юли) с отрицателна рецензия за "Холера" излиза Илия Мусаков.  Заглавието на неговото злостно писание е: "Още една пакостна книга". "Ако "Морава звезда кървава" на К. Петканов можеше да се сметне за инцидент, ехото от който още не е заглъхнало, то "Холера" показва, че част от нашите "писатели" съвсем не са наклонни да подчинят своите хрумвания и "таланти" на народните идеали и интереса на държавата... На нас ни е странно, че нашата бедна литература, особено напоследък, за една година, се обогати с три такива бисери и то от такъв род "Сивия шинел" [автор Калин Цаков], "Морава звезда кървава" и "Холера"Е"

Подир две години след конфискуването на "Морава звезда кървава" Ена страниците на редактираното от проф Петър Мутафчиев списание "Просвета", кн. 8, април 1937 г. с голяма статия в защита на Петканов и неговата инкриминирана книга излиза живия класик на българската художествена проза Тодор Г. Влайков. Още заглавието на неговата обширна статия "Пораженски ли е Петкановият роман "Морава звезда кървава" и недвусмислено говори за позицията на Влайков... Влайков пише:

"Да се говори или пише против войната в една страна, която води война с някой неприятел, която е в разгара на военните действия, чрез това, несъмнено, би се повлияло за отслабване съпротивителния дух на войската и на целия народ. И поради туй такова говорене или писане по време на войната би могло да се сметне за пораженство. Но да се говори и пише против войната в мирно време, да се изтъкват нейните отрицателни страни, нейните разрушения и ужаси и чрез туй да се догонва избягването на войната, дори нейното окончателно премахване... това вече не може да се смята за пораженство... Тия именно тъмни страни на войната, тия отрицателни нейни отражения, върху които друг писател у нас не се е спирал, те главно са изобразени в разглеждания роман. И изобразени са, трябва да се признае, твърде правдиво... По време на войната наравно с българския войник, който храбро изпълняваше своя дълг по разните бойни полета, достойно изпълни своя дълг и българската жена, българската селянка, която запази семейството, дома и имота на ония, които бяха на фронта, и с неуморен труд и упорито постоянство продължи да произвежда нужните за народа и войската стопански блага, без които тъй продължителното воюване не би било възможно. И заслугата на тая съпруга и майка, на тая проста селянка, не е по-малка от заслугата на безименния войник, храбростта на когото с благодарност се признава и възхвалява. И авторът на романа, който пръв в нашата литература обръща вниманието на обществото върху тоя втори, оставян досега в сянка и пренебрегван герой от войната, като въздига пред нашите очи неговият величав образ, с това извиква у нас едно ново, неизпитвано досега чувство, един нов, рекъл бих, патриотически или по-меко казано, родолюбив възторг..."

В личния архив на писателя, съхраняван от дъщерите му Сълза и Поляна, намерихме следната ръкописна и недатирана страница, написана също от Кирил Христов: 

"Как аз и много други като мен градски люде бихме видели душата на българския селянин без Петкановия Димо и Велика от "Морава звезда кървава" Кой друг по-добре е показал, че в това село, над което се излива ситният есенен дъжд, под схлупените къщи има толкова горест и толкова сложни чувства? Кой друг е нарисувал по-добре мъката на селяка и черната неблагодарност, която обвиваше селския народ и след като той изнасяше на плещите си злополучните войни в миналото? Кой друг освен него, най-добрия белетрист на селото?"