Съпротивата през очите на един "партиен еретик"

Върбан Ангелов, "Неизвестни страници от миналото 1919.1923.1925.1944.1956.1968", Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1993 г., предговор Върбан Тодоров

Не съм чел други такива спомени и размисли като тези на Върбан Ангелов. Премълчавани и пренебрегвани са и вчера, и днес, но искаме да напомним, че по някои (дори по най-важните) моменти от съпротивата срещу фашизма в България съществуват и "еретични" мнения, които не се съобразяват с каквито и да било партийни догми. Ангелов не се страхува да изрече тежки думи  и за най-високостоящите в йерархията на комунистическата партия като Георги Димитров и Васил Коларов. Защото бай Върбан е съратник на Георги Кирков и Димитър Благоев, защото за цял живот си остава "тесняк".  И след 1944 г. Тъст е на известния учен историк акад. Николай Тодоров, председател на VII Велико народно събрание (1990-1991).

Върбан Ангелов (1887-1974) е известен адвокат безсребърник, който защитава, без да им вземе и лев, обвинени по Закона за защита на държавата по време на фашисткия терор у нас.  Преследван, затварян, измъчван, "критикарят на партията" не предава своя идеал и му остава верен цял живот.

Главен народен обвинител е на Втори състав на Народния съд над депутатите. Той не изпълнява съветското нареждане за максимален брой смъртни присъди и иска само 15, с което съдиите не се съобразяват и издават 67. По този повод пред Съдебната палата се провежда митинг, на който е издигнат лозунг за смърт на народните обвинители. Никак не е случайно, че най-добрият му приятел е известният деец на Съпротивата Йонко Панов, опозиция на Тодор Живков, на чието погребение през 1962 г.,  въпреки забраната свише, той произнася траурно слово.

Някои ще кажат, че четивото, което ви предлагаме днес с огромни съкращения, е вредно за Партията и Идеята. Не мисля така, вредни винаги са били лъжите и замитанията под килима на историята, защото, колкото и удобни в даден момент да са те, червеят на съмненията ще продължи да дълбае в съзнанието на стотици привърженици на лявата идея. Все пак, има думата един честен до последната фибра на душата си комунист, при това за факти, макар и болезнени, които е трудно да се оспорят. Като например избиването в първите дни след 9 септември на полицейски началници, които притежават документи за сътрудничество на видни дейци на БКП с фашистката полиция. Да добавим, че немалка част от екзекуциите след Девети, които десните днес демонизират до възбог, са дело на агент-провокатори от Гешевата ДС, промъкнали се до високи постове в партията. Ще се досетите и  по ожесточението им на партийни форуми години по-късно, с което те окалват опазили душите си комунисти. Но за това друг път.

Никой не е длъжен да споделя тезите на Върбан Ангелов и изнесените факти от него, но ми се струва, че е време да се поизтупа потъналият в прах килим на забравата над тях.

Из главата "След 9 септември 1944 година"

След 9 септември 1944 г. трябваше да се организира Б. Ком. Партия, за която се знаеше, че тя ще ръководи съдбините на страната. Народният фронт беше само апаранс (видимост - б.а.), по-скоро за външна консумация, защото у нас много скоро всички бяха наясно каква роля той ще играе. Организирането на партията беше изненада за всички нас, които вземахме непосредствено участие в живота и борбите на партията до 9 септември 1944 г.

...Като голям фактор изпъкна например Трайчо Костов. Обстоятелството, че го осъдиха и екзекутираха, следвайки сталинския курс на престъпления, не намалява неговите грехове от миналото. За мен е положително, че той беше известен на полицията още през 1939 г., когато от Дирекция на полицията съобщиха на Христо Михайлов в Златоград всичките имена на членовете на ЦК и функциите, които всеки от тях изпълнява в ЦК. Когато на следната - 1940 г., 19 юни, ни арестуваха и интернираха, и Трайчо Костов беше между арестуваните. Ние всички бяхме интернирани за неопределен срок, т.е. до 6 месеца, само той беше с определен срок  - 1 месец, до 19 юли. И когато в Рибарица го освободиха, едва тогава полицията разпространи, че е сгрешила, не знаела кой бил той (какъв пост заемал в партията) и се разтича да го търси под дърво и камък. Факт е, че той имал в двореца някаква близка жена, която може би му е спасила живота в 1942 г. по процеса, по който бяха обесени негови съподсъдими, заемащи по-малки постове в партията, и делата, за които бяха осъдени, бяха част от общата дейност, направлявана от секретаря на партията.

Той, както и другите членове на партията тогава, имаха сериозни основания да отстранят интелигентните другари далеч от ръководството на партията и държавата. Това ръководство провеждаше у нас  прогерманска политика от 1939 до 24 юни 1941 г., т.е. до два дена след нахлуването на Хитлеровите пълчища в Съветския съюз. Аз все още не мога да усвоя мисълта, че тази политика беше наредена от нашето ръководство в Москва. Тя беше толкова грубо в полза на Хитлера, че едва ли в СССР би се намерил наш или руснак, който да мисли, че тя би могла да бъде усвоена от една комунистическа партия. Какво значеше то да одобряваш влизането на България в Тристранния пакт (оста Берлин, Рим, Токио)? Какво значеше то да подканяш нашето правителство да извърши мобилизация и да се опълчи срещу "агресора" - Англия и Франция? Какво значеше то да подканяш партийните хора да посрещат германските войски като братя? А това бяха главните лозунги на нашето партийно ръководство до нахлуването на германците в СССР...

Нашите по-стари кадри, главно интелигенцията, решително атакуваха тая политика и ЦК ги третираше като вражески настроени против него. Те (хората от ръководството начело с Трайчо Костов) много основателно са се опасявали да не бъдат критикувани от тия партийни хора. Тази критика не можеше да бъде упражнена от тия другари при условие, че те бъдат отстранени от центъра. Обстановката не позволяваше да се разисква тогава по тия грешки и престъпления публично - нито в печата, нито на събрания. А ако се заговореше поединично в  низините - можеше да се отиде в затвора.

Това ръководство имаше и други големи грехове - опитите да се "разтурят" лагерите "Гонда вода", "Св. Никола", "Ени-кьой"... Тия акции можеше да произхождат само от Дирекция на полицията, а можеше да  бъдат проведени от партийно ръководство, което се състои от кръгли глупаци, или от агенти на полицията; или най-после от една системно подготвена смес на глупаци и агенти. Нашият ЦК след 9 септември 1944 г. не счете за нужно да направи разследване по тия... "акции"...

Но Г. Димитров и В. Коларов и всички други емигранти, които се върнаха след 9 септември 1944 г., нали те не бяха свързани с тая политика на вътрешното ръководство? Как те позволиха да бъдат подведени, да бъдат настроени против местните интелигентни  дейци и да се съгласят последните да бъдат отстранени от ръководството на  партията и държавата? Колкото и това обстоятелство да е странно, все пак и то е напълно обяснимо.

Всички тия герои имаха големи грехове спрямо партията и нашето движение. Та това са героите от Септемврийското въстание от 1923 г.; това са ония, които цялата 1924 г. обявиха и водиха "курс на въоръжено въстание"; това са най-после политиците, които наредиха от хиляди километри далеч атентата в "Св. Неделя", който коства живота на много отлични другари. Във връзка с атентата беше избит елитът на нашата интелигенция - интелектуалци, работници, селяни и др. Колкото и да се крият виновниците за това страшно престъпление, положително се знае кои са те. Ако се подири каква социалистическа идеология  е ръководила другарите, които решиха и наредиха този акт, ще излезе, че това не са никакви ръководители - комунисти, а най-лекомислени авантюристи, които, като се хвалиха няколко години пред другарите в странство със силата на революционното движение в България, нямаха куража да се откажат от фразеологията и неразбирането си освен с цената на огромните жертви, които партията, народът трябваше да понесат вследствие на тяхната престъпна лекота.

Много естествено, тия герои се бояха от разкриването на фаталната роля, която изиграха в историята, в нашето движение. Те се опасяваха от живите свидетели на техните скъпи глупости... Те бяха опасни и затова отстранявани. Не случайно Г. Димитров разпредели партийните членове на 4 категории и постави тия живи свидетели, особено адвокатите, в последната 4-та категория. "Те", според него, "стояли в канторите си и печелели пари". Нищо по-лъжливо и по-отвратително не може да се измисли от това. И то от оня, който никога не е изпитвал лишения, живял е като принц. Нима той не знаеше как ние гладувахме, но защитавахме 20 години подсъдимите безплатно. Нима за него беше тайна, че бяхме постоянно арестувани,  интернирани, бити и убивани? Ония, които избягаха, т.е. емигрираха, минават за големи герои, а ония, които се сражаваха 20 години на нашия фронт и ежедневно излагаха своя живот - те бяха класирани в последната четвърта категория. Обяснимо е тогава отношението към тях. То тежи над тях и до днес...

Oсвен от свидетелите и критикарите из средата на собственото ни движение, този кадър се постара и с нужната ревност се освободи от друг вид свидетели, които можеха да му бъдат много опасни с установяването на ред конкретни компрометиращи факти за много от ръководните личности в партията. Много от явните и тайните полицаи и агенти бяха избити веднага при заемането на властта. Други бяха съдени от народния съд и въпреки съображения (поне за някои от тях) да бъдат оправдани или по-леко осъдени, бяха наказани с най-тежкото наказание - премахване от света. Много пък, както например Кирил Славов, се "самоубиха". По този начин заинтересуваните герои се справиха с всички ония, които можеха да установят компрометиращи факти за "героите" на движението.

(Трайчо Костов, който беше безспорно хитър и амбициозен човек, наблюдаваше със спокойствие и благоволение разправиите с този сорт свидетели. А той заемаше място, от което можеше да упражни влияние за запазването им, или най-малко за едно подробно и обективно разпитване. Нима той не знаеше защо те са избивани, често без съд, а и защо на съда се влияеше от заинтересуваните "герои"? Той знаеше, виждаше, разбираше, толерираше!...)

Знаменателно е и унищожаването на писмените доказателства, каквито имаше много, било в Дирекция на полицията, било в полицейските учреждения на областите и околиите. Всякой деец на нашата партия там си имаше досие, в което старателно са били отбелязани всички дела на партийния деец. Отбелязано е било и отношението на лицето към полицията, с какви задачи е било товарено и какво възнаграждение е получавало. Всички тия ценни документи бяха старателно унищожени (изгорени) в първите дни след 9 септември 1944 г. Някои от досиетата бяха пречистени от "лошото" им съдържание и оставено само онова, което говори хубаво или нищо не говори. И това стана със знанието на Централния комитет, най-малко с онова на най-отговорните му лица...

Впоследствие не се потърси отговорност за всички тия "акции" на ръководството на горните служби, нито пък се взема акт от делата на респективните "ръководители" в движението, които по този начин заличиха следите на много "герои" от периода преди 9 септември 1944 г. И Г. Димитров, и В. Коларов, и всички други дошли от СССР имаха донесения за тия "акции" за унищожение на доказателствата, но не вземаха никакви особени мерки за разследване фактите и за очертаване личностите, на които бяха гласували доверие в миналото и което доверие, вижда се, не искаха да компрометират даже и в собствените си очи. Може би вярваха, че ще могат да обезвредят, да поправят и да предварят партията и държавата от съмнителния кадър, с който се обграждаха, на който освен партията, за в бъдеше поверяваха и държавата. 

А имаха достатъчно много сведения, които им даваха основание да се отнесат по-сериозно към тия факти. Чуваше се, че Коларов например учудено се запитвал: "Защо убиха Кирил Славов?" Разбира се, че само това сантиментално съмнение и запитване не е достатъчно за един държавник, който заемаше най-високите постове в новата република и в ЦК на партията...

Системно се унищожиха и пречистиха досиетата в Обществената безопасност в София и във всички окръжни центрове.

Системно бяха избити всички директори на полицията, важни полицаи и др. такива, от които можеше да се узнае много нещо за личностите, които бяха функционери-ръководители на движението в страната. Местното ръководство се задоволи да убие няколко: Петко Стоев, Марин Чолаков, Никола Милев и др. по-дребни личности, без даже да направи едно повърхностно разпитване на тия нещастни подозрителни личности. С тяхното физическо унищожение се счете, че партията е очистена от бившите агент-провокатори и шпиони. Сега виждаме, че тази мярка е взета за предпазване на истинските агент-провокатори, които премахнаха полицаите и разкритите предатели, за да няма кой да свидетелства против тях...

Много досиета бяха пренесени в Дирекция на милицията и там унищожени. С военното разузнаване беше натоварен др. Петър Вранчев, който не би се съгласил да ги унищожи. В Дирекция на милицията се изредиха лица, които можеха да свършат тая работа, а може би и бяха заинтересувани. Особено Раденко Рангелов Видински. Въпреки моето упорство другарят Георги Станкулов иска да ме увери, че и другият тогава директор Е[нчо] Стайков - тоже може би е бил заинтересуван  в изгарянето.

Ноември 1959 г.

(...Другарите, които обявиха въстанието, бяха достатъчно настойчиво предупреждавани за най-вероятния изход от него и като, да не се то предприема.  Предупреждаване, и то от най-авторитетни лица. Първо трябва да повторим предупреждението, което Ленин, година и нещо преди въстанието направи на Георги Димитров.: "Моят съвет към Вас е следният: НЕ СЕ УВЛИЧАЙТЕ. ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ РАЗБИТИ. РЕАКЦИЯТА Е ОЩЕ СИЛНА, А ВИЕ СТЕ СЪВЪРШЕНО НЕПОДГОТВЕНИ." (Статия от Ангел Христов в сп. "Нова България", 7, 1957 г.)

...Никой не може да посочи настъпването на някакви благоприятни обстоятелства за революцията след предупреждението на Ленин от 1921 г. Защо тогава не се е взело мнението му под съображение при решаването въпроса за въстанието...

..."Курсът на въоръжено въстание" и логическата му съставка - атентатът - са продължение  на Септемврийското въстание, обявено под натиска  на троцкистите на Зиновиев, Каменов и др. в кръга на разбирането им за Перманентната революция. На тоя натиск станаха проводници Васил Коларов, а по негово настояване и Георги Димитров.)