Кому е потребен днес антикомунизмът?

Напоследък сме свидетели на настървен и арогантен стремеж на определени политически среди да върнат към живот в обществото ни омразата и ненавистта към "страшното ни тоталитарно минало". За съжаление, водеща роля в тази недостойна гавра с близкото ни минало взе да играе БНТ с различни предавания, които се дирижират планомерно и целенасочено от задкулисни сценаристи и режисьори. Никак не е трудно човек да си обясни кой свири първа цигулка в разгръщащата се нова антикомунистическа кампания. А ръководният екип на националната ни медия, ръководен от г-н Каменаров, е безупречен и изключително старателен в изпълнението на всички заръки на управляващата  днес върхушка.
Месеци наред малкият екран занимава нашата общественост с т.нар. досиета, за да ни показва колко престъпна е била комунистическата власт, чийто режим е обявен за престъпен с решение на МС още от 2000 г. Подобен злонамерен акт едва ли учудва здравомислещите българи. Всички те умеят да претеглят на везните си безспорните недъзи, но и високите стойности на погребаната вече социалистическа България.
Затова дълбоко съм убеден, че не стотици хиляди, а милиони посрещнаха с открито възмущение поредното издание на "История.БГ", посветено на някогашния лагер "Белене", излъчено на 22 януари т.г. Господин Георги Ангелов, в качеството си на водещ, се беше погрижил да направи доста ефектна поредната антикомунистическа акция на националната ни телевизия. Наред с високата оценка, която даде за книгата на Борислав Скочев за Беленския лагер, той беше старателно подбрал и подходящи събеседници единомишленици в лицето на проф. Евгения Келбечева от Американския университет, Даниела Горчева - журналист в Холандия, колегата й Христо Христов - един от най-злостните рупори на антикомунизма, който непрестанно се рови из архивите, за да ни убеждава в мракобесния характер на социалистическото ни минало. Сред тях се открояваше обаче фигурата на добре известния сценарист и кинорежисьор Атанас Киряков, който е с огромен принос в разпалването на омразата срещу комунизма.
Гледах тези разгорещени събеседници и недоумявах как

се надпреварваха да сипят огън и жупел

освирепели, обзети от неудържимото безумие да оплюват и заклеймяват всичко до 1989 г. Не съм си поставил за цел да ставам адвокат на социализма, но изказванията им се задъхваха от неукротима злъч и безразсъдност. Сякаш това минало е сътворило най-черните страници в 13-вековната ни история. Ако човек не знае нищо за България, ще си помисли, че животът на народа ни през тези 45 години е бил непоносим и жесток ад.
Нима нищо добро и светло не е озарявало това толкова креативно време? Никой от тези господа и дума не обели за епохалните постижения в индустриализацията на страната. Нима не виждат погребаните вече и превърнати в руини стотици, може би хиляди промишлени предприятия? Тяхната ужасна късопаметност не им позволява да си спомнят за едрото механизирано селско стопанство или пък за модерното поливно земеделие, с което впечатлявахме цяла Европа и което за съжаление е вече история. А нима не трябва да се говори и за големия скок не само в областта на икономиката, но и в сферата на културата, литературата, бита на хората, тяхната сигурност и перспективи. Да не говорим за достъпното и безплатно образование, здравеопазване, почивно дело за всички граждани, за каквото сега не може и да се мечтае. Защо и дума не обелват за невероятните успехи на българския спорт, който прославяше малка България на всички престижни международни спортни форуми? Дали някому прави впечатление, че нямаме вече и олимпийски шампиони? Може би се налага да се припомни на някои самозабравили се господа, че на олимпийските игри през 1988 г. в Сеул нашите спортисти завоюваха 35 медала, от които 10 бяха златни. За жалост, на последната олимпиада през 2016 г., в Бразилия, не чухме нито веднъж "Мила Родино". Кой погреба и спортната слава на България? Господа, извинявайте, но тогава имаше държава, която беше социална и се грижеше за всички наши съотечественици. А къде е днес милата ни татковина? Поставена е на колене пред ненаситния и алчен наш и чуждестранен капитал. И е невероятно, че някои наши съвременници хулят безнаказано дори носталгията по социалистическото ни минало.
Вярно е, че в него наред с епохалните социално-икономически постижения битуваха и немалко политически недъзи, даже и престъпления, които не бива да се премълчават. Лагерите са позорно явление и срам за всяка власт. В тях са въдворявани, изтезавани наши сънародници. Не оправдавам в никакъв случай недостойната разправа с политическите опоненти, още повече пък налагането на насилие, отсъствието на свобода на словото. Но, първо - редно е да се каже открито и за страшните концлагери преди 1944 г., за десетките хиляди избити българи в годините от 1923 до 1944 г. Като се говори за Народен съд, трябва да се каже, че той е създаден по нареждане на САЩ, Великобритания и СССР с разпоредбите в преговорите за примирие с победена България. Имало е в лагерите и невиновни хора, но мнозина от лагеристите са били привлечени в организирана съпротива срещу властта, инспирирана и подпомагана по всички възможни канали от западните централи, които се страхуваха от възшествието на социалистическите идеи в Европа и по света. Второ - днес се пускат в обръщение какви ли не смехотворни измислици за периода на социализма. Не намирам за плод на здрав разум лекомислените и често тиражирани приказки, че за една запалена свещ в черквата си имал работа с милицията и т.н. Сега, когато слагаме

на историческите везни минусите и достойнствата

на уникалния експеримент да се изгражда безкласово, социално справедливо общество, каквото беше донякъде нашето до 1989 г., трябва трезво да се гледа на нещата. Не почива на никакъв здрав разум нечистоплътният опит да се показва само едната страна на медала.
Затова, определено намирам за тенденциозни намеренията на ГЕРБ да превърне БНТ в глашатай на антикомунизма и чрез нея да разделя нацията. Не се стига до истината само с политически озлобени люде, какъвто беше случаят с последното предаване на "История БГ". "Отвратен съм от него! - както каза възмутен и проф. Андрей Пантев. - Подобни разговори се нуждаят от обективна и честна гледна точка. В случая тя неслучайно отсъстваше. Но и да ме поканят, не бих отишъл да разговарям с такива събеседници."
Най-голямо безпокойство обаче буди тенденциозното заселване на антикомунизма под стряхата и на българското образование. С други думи - действа се организирано, на широк фронт. Едностранчивият подбор на исторически факти и втълпяването на идеологически митове за недалечното ни минало цели да дезинформира и заблуди подрастващите поколения. Учат ги да заклеймяват високите социални идеали, учат ги, че в България не е имало фашизъм и антифашистка борба, учат ги, че днешният капитализъм е едва ли не връх на социалното развитие. От новата учебна програма по история на България се изхвърлят Септемврийското въстание, Деветоюнският преврат и убийството на Стамболийски, гоненията и убийствата на "белия терор", антиеврейските репресии у нас, цялата Съпротива срещу хитлеризма. Време е днешните ни управници да проумеят, че антикомунизмът е вече анахронизъм и  няма бъдеще, защото не може да се изгражда демократично общество с постоянно раздухване на омраза и неприязън в обществото.

Особено чрез училището

И накрая. По всичко личи, че изопачаването и необективното представяне на исторически факти и явления, а и заниманията с т.нар. трети пол и натрапването на темите за него в училище, целят да се отклони вниманието на младите и на цялото ни общество от корупцията, от обедняването, от липсата на здравеопазване, от насъщните и неотложни за решаване проблеми на хората, които съзнателно се загърбват, за да се обслужват интересите на новите ни лицемерни господари от Брюксел и Вашингтон и на техните слуги у нас. Господа, не мислете само за своите кресла, а направете най-сетне нещо и за изпадналия в страшна беда народ на днешна бедна колонизирана капиталистическа България, която не престава да се топи. Но за това кой го е еня сега?

- Господа, трябват ви редовни оздравителни процедури!