Девалвация на каузите

"Ценностите на демокрацията", "свободните народи", "международната общност", "добрите практики", "приоритети", "реформи"... Можем да се досетим за още десетки клишета и термини, изпразнени от съдържание. Девалвацията на някои от тях днес е толкова голяма, че са загубили прекия си смисъл и въздействат по-силно, ако се използват като ирония. За последните 24 години този шармантен език на брюкселския чиновник и на привнесените отвън НПО-та завладя политиката и институциите ни в опит да се насади нова култура и мироглед. Донякъде успя, но само донякъде.
Оказа се, че зад цялото това празнодумие всъщност стоят митове. Измислени демагогски похвати, които бързо бяха "разкодирани" и вече не са в състояние да убедят или спечелят някого. Най-жалкото е, че с тяхното поевтиняване

увехнаха и доскорошни каузи и ценности    

които уж ни обединяваха. Преди десетина години например това беше стремежът ни да станем част от ЕС. А днес? Ако не сме изгубили напълно вяра и подкрепа в този ориентир, то след разразилата се дълбока финансова криза от 2008 г. насам общоевропейското ни бъдеще за мнозина вече не е маяк или "пътеводна звезда". Видя се, че очакванията са едно, а реалностите съвсем друго нещо.
Самият ЕС (или отделни държави в него) в доста отношения се оказа неподготвен, трудно адаптивен и съответно склонен да прави компромиси със собствените си правила и норми. Да прилага двоен аршин към едни или други, пренебрегвайки закони и договори, а това вече няма как да бъде модел или образец на поведение.
Трябва да си напълно лишен от усет и защитни реакции, за да приемаш всяко "спуснато" отвън нещо с кравешки възторг, без да се замислиш дали и доколко е полезно за обществото и страната ти. Може да звуча като евроскептик, да бъда упрекнат в нездрав консерватизъм, но обратното поведение - на безрезервен защитник и фанатичен фен на "каузата ЕС" към днешна дата ми прилича на сектантско мислене.
Примери? Ами да вземем най-пресния отпреди дни - британският премиер Дейвид Камерън се обяви за нови ограничения спрямо имигрантите в Европейския съюз, а Берлин и Париж веднага припяха в общ хор. Страховете им са разбираеми, но не може да изискваш от едни да спазват подписани вече договори и да ги заплашваш със санкции, а самият ти да си склонен да ги потъпкваш, когато ти се виждат неизгодни. Бедна и малка България пак според тези договори няма право да продължи мораториума за продажбата на земя на чужденци, но има ли Голямата европейска тройка право да третира източноевропейските имигранти като втора ръка? Правилата трябва да са еднакви за всички и да се спазват от всички. Или "свободното движение на хора" вече не е сред водещите принципи на "обединена Европа"?! За разлика от свободното движение на капитали и стоки.
Впрочем, когато говорим за девалвация на ценностите, няма как да подминем най-важната -

упадъка на морала

За последните двадесетина години политиците ни успешно се справиха с неговото цялостно изкореняване. Днес, ако говориш за морал, почтеност, нравственост и т.н., ще те вземат за луд и изостанал. Или което е по-вероятно - за евтин демагог, преследващ лични или теснопартийни цели и интереси. Впечатляващото е, че в повечето случаи невярващите няма да сгрешат в оценките си. Защото целият ни калпав преход изобилства с доказателства за това. Човек даже започва да се пита дали съответният "нов месия" отначало не е бил искрен в приказките и намеренията си, а впоследствие се оказва, че системата и "матрицата" по правило го деформират и изкривяват в пошъл популизъм.
Да вземем протестите. За какъв "нов морал" може да става дума при тях, когато зад цялата палитра от пърформанси, окупации и провокации лъснаха откровените мераци на опозиционните партии ГЕРБ и Реформаторския блок да се доберат до властта през "задния вход"? Недоверието и към тях се оказва толкова голямо, че "моралната революция" на студентите (доколкото я е имало поне като идея) бързо бе отровена и умъртвена. Това, което месеци наред ставаше и става по улиците, е апотеоз на безпомощност и деградация на познатите от зората на демокрацията прийоми да се постигне нещо. Оттук иде и цялата истерия и миш-маш на протести, кръгли маси, петиции, университетски снобизъм и парвенющина, френско-великооктомврийски революционизъм и реваншизъм... Е, благодарности за "елита"! Същото това задкулисие успя да лиши нормалните хора и от възможността да протестират за сериозни неща. Девалвираха още един инструмент на демокрацията.

И патриотизмът стана мръсна дума

И него партии и политици най-користно го експлоатират до степен, която да отблъсне и отврати повечето хора. Защото да си почти "приватизирал" Левски и Ботев, да цитираш и развяваш историята и героичното ни минало, а в същото време да насаждаш разделение и омраза не е най-цивилизованият подход. Национализъм и патриотизъм винаги е имало и ще има, но когато те се превърнат във вид целенасочена политика, няма как да не родят опасно противопоставяне. Нашите националисти така и не успяха да разберат, че деструкцията като политическа платформа или  нагласа ни води към още по-голяма обезлюденост на родното, което неумолимо се превръща в евтин сувенир.
"Тъжното в този общ капан, в който се намираме, е следното - кой е този разумен човек, който ще си остави работата, кой е този интелигентен експерт, който ще напусне добре платеното си място в частния бизнес и ще отиде да изпълни един обществен дълг, срещу който ще бъде оплюван десетки години впоследствие? Как ще се намерят сериозни, смислени, отговорни хора, които са решени да направят тази саможертва?"... Да, това е цитат не от друг, а от екслидера на ДСБ Иван Костов, който неотдавна оглави т.нар. Лаборатория Управление на риска. Е, не е нужна цяла "лаборатория", за да се види всичко това, но определено си струва човек да се замисли над думите му. Защото ако така продължаваме да се въртим в омагьосан кръг, няма да стигнем доникъде. За нашата девалвация сме си виновни главно самите ние. А тя е повсеместна - девалвация на ценностите в самоопределилия се елит, девалвация на уважението към институции и граждани, девалвация на достойнството и слугинаж на политици и медии, девалвация на доверието в държавата... И оттам - импотентна държава.
Изходът, колкото и тривиално да изглежда, е в намирането на обща нова кауза за това как да се развива България. Без нея трудно могат да се дефинират както целите, които искаме да постигнем, така и рисковете от промените в света  около нас. С вувузели обаче тая работа няма как да стане. Трябва ни нова грамотност за нов морал.