От редактора
"ЗА" българската музика
/ брой: 36
Подписах петицията на музикантите "За повече българска музика в ефира".
Защото съм роден, живея и работя в България. И се чувствам българин. Обичам и подкрепям всичко българско, което е качествено, макар да не е лъскаво и рекламирано.
Оказва се, че над 70% от българите разсъждават като мен, показва проведено проучване. Те искат повече родна музика в ефир, шест от десет песни да са български.
И тук е фрапиращото разминаване с музикалните редактори. Статистиката показва, че делът на българската музика намалява прогресивно и тя е едва 20% от излъчваната в медиите.
Откъде идва това разминаване?
За да се слуша българска музика, тя трябва да бъде представена, което е трудна задача. Много по-лесно е да се вземе външна, защото тя вече е утвърдена, широко рекламирана, в нея са вложени много средства от големите компании. На запад те поемат музиканта и го развиват. Рекламни лица се грижат за различните аспекти, не е само песента. Видео клиповете също се обмислят много внимателно.
При нас такива неща няма, мащабите са други, а повечето родни музиканти издават творбите си на мускули.
В същото време ние, като една малка система, ползваме този готов, щедро рекламиран и "завъртян" вече по медиите продукт. Много по-лесно е. И съответно лъвският пай от парите за авторски права отива при чуждите компании.
От "Музикаутор" искат квота от поне 30% за българска музика. Има смисъл парите за авторски права да остават в България. Те ще бъдат използвани за растеж и стимул на родните изпълнители. В момента мнозина талантливи музиканти са принудени да си изкарват прехраната с друго или в най-добрия случай да свирят по заведения. А младите не виждат особена перспектива. Те имат база, върху която да стъпят. Но няма кой да ги поеме, да им помогне.
Срещу тях стоят гигантите на пазара.
И нещо друго. Музиката е оръжие. Заредено емоционално. Въпрос на сигурност и национално достойнство.
В другите европейски държави също правят хубава музика и тя звучи в местните медии. В много страни има въведена квота.
Аз също слушам и западна музика, израснал съм с вечните хитове на рок групите и наложили се с годините имена на поп сцената. Но едновременно с това много обичам и българската песен.
Друг въпрос е, че не всичко западно, което се слуша най-вече от подрастващите, е качествено откъм текст и по-скоро има допирни точки с родния попфолк.
Ако се въведе квота, слушателят ще има възможност да чуе по-разнообразна и хубава музика. Но готови ли сме да се противопоставим на течението?