Татуировките като социална принадлежност

Кога ли за първи път човек е нанесъл рисунка на своята кожа? Историята на татуировките е на повече от 4000 години. Най-старата татуировка е намерена при разкопките на Египетските пирамиди. Мумията е на около 4000 години, но рисунките на изсъхналата кожа се различават добре. Татуировки са се появявали още при първобитно-общинния строй. Служили са не само като украшение, но и като знак на племето, рода, тотема, показвали са социалната принадлежност на човека, който се е надявал да получи от нея определена магическа сила.

Как е възникнала татуировката не е съвсем ясно. Според една от теориите това се случва след естествено увреждане на кожата през каменния век. Раните и кръвонасяданията се сливали в причудливи белези, отличаващи техния носител от съвременниците му като храбър воин и сполучлив ловец. След време първобитното семейство се разраствало, обединявало се в малки организирани общини и на кожата вече специално се нанасяли отпечатъци, които имали значение в пределите на определена обществена група. Това е ставало в края на Ледниковия период.

Дълбоките исторически корени на тату географията са не по-малко внушителни. Различните видове татуировки се практикували от светлокожите народи в цял свят, а при тъмнокожите се заменяли от белезите. Татуирали се всички - различните племена на Европа, Азия, Южна и Северна Америка, жителите на Океания. Именно племената от Индонезия и Полинезия, където практиката тату непрекъснато се предавала от поколение на поколение, служат като най-добри антропологически доказателства за социалната значимост на татуирания. Едва ли животът на тези хора е свързан с татуировката 

от тяхното раждане до смъртта им

и едва ли няма част от тяхното тяло, над която да не се е потрудил местен художник.

Лицето се украсявало най-напред. Племената на маорите от Нова Зеландия носят така наречената татуировка Моко. Тези удивителни нишки, сплетени по чуден начин, служат като бойно украшение и показател за доблестта и общественото положение на човека. Според местните обичаи, ако загиналият воин е имал маската Моко, той бил удостояван с висши почести - отрязвали му главата и я пазели като реликва. А труповете на неукрасените воини оставяли на дивите животни. Моко са така индивидуални, че често са използвали в качеството на личен подпис или отпечатък на пръстите. В началото на миналия век, продавайки своите земи на английските мисионери, Майорите подписвали "крепостния акт" с копие на своята маска Моко. Жените на японските аборигени Айну чрез татуировката на лицето си показвали своето семейно положение. По белезите на устните, бузите и веждите можело да се определи омъжена ли е жената и какъв е броят на децата й. Така и при другите народи многобройните украшения на тялото на жената символизирали нейната издръжливост и плодовитост. На някои места се стигало до крайности: на атола Нукуро убивали децата, родени от нетатуирани жени.

Татуировката, свързана с преходните обреди, например, е посвещаването на юношите в зрели мъже или т. нар. "преселване" от този живот в задгробния свят. Племето Диак от остров Борнео вярвало, че в рая "Апо-Кезио" придобиват нови качества, отличаващи се от земните: светлото става тъмно, сладкото - горчиво, и т. н. Затова изобретателните диакси се татуирали в най-тъмни цветове. След тяхната смърт татуировките им ставали светли и сияещи, а това помагало на обладателя им благополучно да премине през тъмната пропаст между земята и "Апо-Кезио".

Освен това при различните народи татуировките притежавали 

разнообразни магически свойства

децата се предпазвали от родителския гняв, възрастните били защитавани в боя и в лова, пазели старците от болести. Обаче магията тату се използвала не само от "диваците". В XVIII-XIX век британските моряци изобразявали на своите гърбове огромно разпятие с надеждата, че ще ги опази от телесни наказания, широко практикувани в английския флот. При арабите за най-надеждни защитни талисмани са смятали татуировките с цитати от Корана.

При всички татуировки се повишавал социалният статус на притежателите им. Но в някои случаи те са служили и като наказание. В японската провинция Чукудзен през периода Едо (1603-1867 г.) в качеството на наказание за първото престъпление на разбойниците нанасяли хоризонтална линия на челото, за второто - дъгообразна, а за третото - още една линия. И така се получавала композиция, образуваща йероглифа ИНУ - "куче". В древен Китай едно от петте класически наказания също е била татуировката на лицето. Така обозначавали робите и военнопленниците, затруднявайки тяхното бягство с лесното и бързо разпознаване. И гърците, и римляните използвали тату за подобни цели, а испанските конквистадори продължавали тази практика в Мексико и Никарагуа. През двадесетото столетие, по време на Първата световна война, в Британия с татуировката "Д" отбелязвали дезертьорите, а в Германия - изписвали номера на жертвите в концлагерите. А нима в древна Европа татуировката не е била забелязвана сред гърци, гали, брити, тракийци, германци и славяни. Праславяните, нашите прадеди, за направата на татуировка са ползвали глинени щампи или печати-пинтадери. Тези своеобразни преси с орнаменти позволявали да се покрие цялото тяло като ромбовиден меандровиден ковьор, необходим в магическите ритуали на древния култ за плодородие.

За съжаление, с широкото разпространение на този християнски обичай безжалостно се изкоренявала татуировката като съставна част от езическите обреди и практически се е загубила. Още повече, че в Стария завет е казано ясно: "Заради умрелите не правете разрези на вашето тяло и не поставяйте на себе си писмени знаци." Забраната била толкова сурова, че татуировката не се практикувала сред европейците до ХVIII век. Но по ирония на съдбата, когато християнските мисионери се отправяли в далечни страни да вразумяват в своята вяра "дивите" племена, моряците от корабите им си правели разкошни татуировки в памет на пътешествието.

Печално известен е капитан Джеймс Кук с големия му 

принос за възраждане 

на татуировката в Европа. Връщайки се от плаване в 1769 г., той донесъл от Таити не само думата "tattoo", но и "Великия Омаи", а и татуирания полинезиец, станал сензация - първата жива татуировка-галерия. И скоро нито едно уважаващо се представление, панаир или цирк не минавало без участието на "Знатния дивак". Към края на XIX век модата на аборигените паднала и на панаирите започнали да излизат американци и европейци. Например, някоя си лейди Виола била татуирана с портретите на шестимата американски президенти. Чарли Чаплин и много други знаменитости предизвиквали възторга на тълпата вече в XX век. Но въпреки че са обичали да гледат цирковите артисти, те не бързали да се татуират. Тази привилегия на моряците, миньорите, стоманолеярите и други подобни "профсъюзи" използвали татуировката като символ на братство, солидарност и вярност на традициите. Съвременната популярност на татуировката не само на Запад е "благодарна" на тях. Да не говорим за творческия й застой през XIX и началото на XX век. Недостатъчното въображение и съмнителният художествен вкус на основните поръчители доведе до ограничаване на тату репертоара на морска тематика и пошли, и сантиментални, банални афоризми. Колкото и печално да е, фактът си е факт - цивилизацията се подигра с древното изкуство и го принизи до равнището на евтината ширпотреба. Отсъствието на достойна продукция разглези татуировчиците и ги лиши от стимул към творчество и нови стилни разработки.

А именно тогава, в 1891 г., американецът О`Рейли изобретил електрическата татуировъчна машина, която замени всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. Но и техническият прогрес не придвижил татуто от мъртвата точка. Цялата първа половина на ХХ век и Европа, и Америка били със стандартните картини. И само благодарение на избухването на младежката култура от 50-60-те години се появило ново поколение татуировчици, чиито творчески амбиции и смели експерименти издигнали наново тату в изкуство. Те широко замествали традиционните образци на другите култури - Далечния Изток, Полинезия, американските индианци - създавайки завладяващи хибриди, нови стилове, школи и направления.