Проф. Димитър Чернев - Спасителят на Африка

- Българите сте един високо талантлив народ!

            (Иван МЪРКВИЧКА, чешки художник, пристигнал у нас след Освобождението, и открил в страната ни второ отечество)

- Изобщо добрият Господ ви е обсипал вас, българите, с дарби; дано се намери и един даровит, който да разбере това!

           (Ежицио МАСИНИ, италиански диригент, внесъл духа на модерната музика в Софийската народна опера след 1929 г., високо ценен от публиката)

Единият - именит художник, другият - именит музикант, но и двамата щедро ни хвалят, разбира се, всеки от камбанарията на своето изкуство.

А Андрей Протич, български писател, изкуствовед, философ, сякаш чул ги, кима благодарствено с глава и мъдро обобщава:

- Идва време, когато интересите на човека биват отправени само в една посока.

Така ли е наистина?

Може би - донякъде. Защото ако големият талант е обсебен от една голяма идея, в същото време пред него блещукат още други, чакат си реда, чакат си времето да избухнат и да се осъществят и те.

Така става при Асен Йорданов - знаменит самолетен конструктор, но изобретява и снегорина, въздушната възглавница, телефонния секретар, при инж. Румен Антонов, който освен за авторството на автоматичните скорости получава адмирации и за негови много ценни микробиологични изследвания, при Петър Петров, който след дигиталния ръчен часовник изобретява и безжичния сърдечен монитор.    

И обсипани с дарби от добрия Господ колко още наши сънародници...

Подобен е пътят на Димитър Чернев. Ражда се във Варна през 1930 г. Баща му е обявен за "враг на народа" като депутат от Българския земеделски народен съюз "Никола Петков". Синът завършва електроинженерство и още тогава дава впечатляваща заявка: при дипломирането си в София, едва 22-годишен, смайва изпитната комисия с електромагнитен запис на целулоиден носител, нещо, което се прави тогава единствено от две германски компании.

Следващо негово проявление е конкурс на БАН, в който за едно място на младши научен сътрудник се явяват... 300 кандидати! Разбира се, печели синът на тогавашен висш държавник, но авторитетната комисия не може да препречи пътя за развитие на необикновения талант и специално за Чернев... открива второ място.

Главата му буквално ще гръмне от идеи, обаче как и къде да бъдат реализирани?

Той разбира, че това може да стане само на Запад. Късметът му се усмихва и при една командировка успява да се прехвърли от ГДР във ФРГ, после - във Франция, оттам - в САЩ. Едва 27-годишен, Димитър Чернев прави там светкавична кариера и е избран за асистент на д-р Денис Габор (1900-1979), бъдещ Нобелов лауреат - физик и електроинженер.

В Стафордския университет, където Денис Габор има прекрасно обзаведена лаборатория, българинът започва изследвания в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението и заедно с англичанина д-р Нийл и с германеца д-р Ешке изобретява магнетофонната касета - същата, на която цели поколения после слушат музиката на Рей Чарлз, Джанис Джоплин, Луиз Армстронг, Ела Фицджералд, Махалия Джаксън, Бийтълс, Ролинг Стоунс. 

После се излива цял водопад от изобретения на... професора. Но преди това, от 1960 г., той, по съвет на д-р Денис Габор, защитава докторантура в Масачузетския технологичен институт, където е избран за професор, после следват професури в университети в Тексас и в Калифорния.

Сега - за "водопада". Проф. Чернев става автор на знаменателно за техническото развитие на света откритие: система за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона! Така той доказва, че може да се слезе под 1/2 от дължината на вълната, като се получава образ с изключителна резолюция.

Работи в екип и при създаването на мобилните телефони, които са прекрасен пример за постиженията на професора.

Той прави революция в работата на шпионските спътници, които преди това спускат с парашути заснетите фотофилми над океана, а хеликоптери ги прихващат - далеч невинаги успешно. Проф. Чернев неимоверно опростява тези несигурни операции, като пренася заснетото, кодирано, върху лазерен лъч и то - в реално време!

Благодарение на него рязко е подобрена и работата на марсоходите. Дотогава се случвало те да катастрофират, щом срещнат препятствие, понеже сигналът от тях, докато пристигне до Земята и докато командата от Земята се върне обратно, белята ставала. Проф. Чернев използва лазерен лъч, телевизионен кинескоп и сензорно управление, за да реши проблема и така машината вече може сама да види препятствието и да го избегне.

Наречен е от някои "Спасителят на Африка" заради направо фантастичното му изобретение - слънчев хладилник, който работи без електричество, няма компресор, не му трябва газ - най-често амоняк. Хладилникът на проф. Чернев е истинско чудо за огромните райони на Африка без електричество, защото той дава възможност в него да се съхраняват ваксини за африканските деца и така да бъде осъществена с изключителен успех голяма програма на ООН за профилактика на тежки заболявания и да бъдат спасени децата.

В хладилника са съчетани магията на човешкия ум, магията на слънцето и магията на минерала зеолит! Получава се уред, какъвто има единствено в мечтите. А що се отнася до минерала зеолит, учените и досега изследват свойствата му и той ги удивлява все повече.

Проф. Чернев загрява чрез слънчев панел зеолита и с негова помощ хладилникът изстудява, движейки чиста вода между два контейнера, съединени помежду си. Водата се изпарява и втечнява, предизвиквайки охлаждане.

Около 1000 големи слънчеви хладилника са изпратени в Африка и свършват там отлична работа. Впоследствие световни фирми обзавеждат с новата техника фабрики, заводи, учреждения и по технологията на проф. Чернев разработват впечатляващи проекти за един милиард долара!

Двама български журналисти - Енчо Господинов, който работи години наред в САЩ, и е приятел с професора, и Венелин Митев, негов изследовател, си спомнят интересни моменти от живота на знаменития изобретател:

- Прототипа на първия слънчев хладилник той конструира в мазето си и после го пренася в своята великолепна градина, за която се грижи сам - така едновременно смайва гостите си и ги радва с ледени напитки и свежи плодове.

- Заедно с американския учен проф. Мъмптън и с японския учен проф. Минато създава световна Асоциация на естествените зеолити, в която са привлечени специалисти от много страни, а днес неин председател е българинът Валентин Вълчев, който заедно със Светлана Минтова е име със световна известност.

- Има впечатляващ принос в някои космически технологии, магнитни носители, лазерна техника, енергийни източници, дигитални технологии.

- Автор е на повече от 60 патента, много от тях обаче с гриф "Строго секретно".

- Въпреки преживените огорчения в Отечеството, остава родолюбец до сетния си ден (5 септември 2012 г.), възстановява българския си паспорт, съпругата и децата му получават българско гражданство.

- Купува си апартамент във Варна, идва всяко лято в България с жена си и започва сътрудничество с негови колеги от БАН в областта на минералите, слънчевата енергия и нанотехнологиите, като работи по общи проекти и със Софийския университет "Св. Климент Охридски".

- Накрая цитат от Венелин Митев: "От няколко публикации в западния печат научих, че навремето името на проф. Димитър Чернев няколко пъти е споменавано като потенциален кандидат за Нобелова награда по физика. Не знам по какви причини това не е станало, но той безспорно е гениален учен и инженер..." И допълва, че за него в чужбина са писани книги, правени са документални филми, публикувани са много статии, очерци, репортажи.

Достигнал върхове в науката и чрез своите изобретения погледнал оттам в бъдещето, проф. Димитър Чернев е много земен човек: общителен, чаровен, жизнерадостен, с блестящо чувство за хумор. Свири на пиано, най-вече джаз, пее руски романси, създава настроение на всички около него. Пренася тази постоянно бликаща енергия, идеите, които не му дават мира деня и нощя, меракът за все нови и нови изобретения, в Отечеството. И макар вече 80-годишен, работи за тяхното осъществяване. Въпреки всичко, обаче, той, Великият талант, си остава за българите... Великият непознат!