Специализантите по медицина пак без пари

Около 4 хил. специализанти по медицина работят в университетските болници в страната без право на социални осигуровки, на болнични, на отпуск по майчинство. Те нямат и застраховка "професионален риск", независимо че преглеждат и лекуват пациенти със заразни заболявания - хепатит, СПИН, туберкулоза и др.
"Специализантите, които са по т.нар. държавна поръчка, получават всеки месец по 450 лв., от които им се удържат вноски за здравно осигуряване, а "платените" заплащат всеки месец по 180 лв. Вторите разчитат на издръжката на родителите си, или за да преживяват, работят нощни смени в аптеки, бензиностанции, магазини", обяснява д-р Даниела Петрова, специализантка по нефрология във ВМА. След 6-годишно обучение по медицина за специалност се учи още 4 или 5 години, което означава общо 10 или 11 години по-късно пенсиониране. Медиците упражняват III категория труд.
Специализант разказва, че получава пари в банковата си сметка, но няма трудов или граждански договор. Според инспекцията по труда той не е работник, а ученик. Затова решава да се регистрира в бюро по труда като безработен. След месец му се обаждат от бюрото и си искат обратно обезщетението за безработица, защото младият човек бил на граждански договор. Проблемът е, че той не знае за това...
От друга страна, специализантите, въпреки че са учили 6 години медицина, нямат право да правят никакви манипулации, а от здравната каса не признават работа по клинична пъкета, ако има подпис на специализант.
През лятото младите доктори учредиха  Български лекари за европейски стандарт на специализация (БЛЕСС). Групата е създадена, за да защитава правата и професионалните интереси на всички специализиращи в България лекари. Още тогава са потърсили среща със здравния министър. Получили покана от МЗ. "Идеята беше да обясним, че няма български гражданин, който да успее да съществува при тези условия. Проф. Борисова обясни какви са належащите й проблеми - безспорно здравната реформа... След това имахме среща с юридическия отдел на министерството. Оттам ни обясниха, че наредбата е "перфектно разписана" и няма проблем. Просто ние не сме били седнали да прочетем наредбата както трябва... На следващия ден на сайта на МЗ излезе съвсем различна информация за срещата...", обяснява д-р Петрова. По думите й в здравното ведомство са влезли за срещата 7 въодушевени специализанти по медицина, а са излезли 7 потенциални емигранти. Въпреки това решили да дочакат промените в Наредба 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Тя наистина е променена от 14 септември, но в нея няма изрази като "осигурителен стаж", "отпуск", "застраховка" и пр. В договора, сключен между обучаващата болница и специализанта, наредбата предвижда възнаграждение за специализанти "държавна поръчка" не по-малко от 1,5 минимални работни заплати, а "платените" - да заплащат за обучението си не повече от 3 минимални за страната заплати.
Един от новите моменти е, че "лице, прието на място, финансирано от държавата, което прекрати обучението си или продължи обучението си срещу заплащане, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение"!
В съобщение на МЗ от 1 юли т.г. пише, че на въпросната среща със специализантите министърката изтъкнала: "Възможностите за започване на специализация веднага след дипломирането е европейска практика, която е доказала своята роля. Това е важен фактор за стабилността на здравната система, защото дава възможност за дълъг професионален път и за професионално развитие, от което полза имат както пациентите, така и самите лекари."

Екипът от млад и от опитен лекар е предпоставка за напредък в медицината

От архива на ДУМА

Куп проблеми пред докторите специализанти

Очевидно България няма нужда от лекари специалисти, щом са орязани бройките за специализации и са ограничени възможностите на младите медици, каза пред журналисти доц. д-р Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология (БДЕ). Общо около 6 години са необходими на един доктор, за да стане специалист по ендокринология или кардиология, или ревматология. Платените специализации не спестявали на хората ходенето по мъки. Докато специализира, медикът не получава заплата и няма осигуровки, поради което младите работели, където каквото намерят, за да могат да се прехранят. Някои ги вземали на работа в болници, но щом запишат специализация, болничните шефове ги уволнявали и съкращавали щата. Има специалности, за които годишно се отпускат по 2-3 бройки за цялата страна, казаха за ДУМА лекари. По тези причини от БДЕ се обърнали за съдействие към фармацевтичната компания Елай Лили. От фирмата миналата година обявиха 4 стипендии за специализации по ендокринология, психиатрия, онкология и фармакология. След като са минали конкурсите, фирмата удвоила бройката на стипендиантите за ендокринология и психиатрия, тъй като кандидатите с отлични оценки били много - 8 души за ендокринология, 10 за психиатрия, 15 за онкология. От фармацевтичната компания плащат таксата за специализация плюс по 300 лв. месечна стипендия и поемат разходите на стипендиантите си за участията им в национални конгреси и симпозиуми.
14.04.2005 г.