19 Февруари 2026четвъртък10:54 ч.

Чашата не е решение

/ брой: 237

автор:Барбара Пейчинова

visibility 78705

Отново сме „водещи“ в статистиките - и отново в онези, от които няма повод за гордост. Последната от тях е особено стряскаща: България е сред най-големите консуматори на алкохол не само в Европа, но и в света. Страшна е не самата цифра, а това, което стои зад нея - тихо, масово и дългогодишно пропиване на обществото.
Алкохолът е едно от най-силните средства за бавно претопяване на личността. Той не убива внезапно - той изтрива постепенно. Отнема волята, притъпява болката, но заедно с нея и способността да се бориш. За мнозина той е път към деградация, а за немалко - директна пътека към болестта и смъртта. Днес алкохолът вече е навсякъде и това се вижда с просто око. Мирисът на спирт в градския транспорт, пияни хора по паркове, градинки и спирки - гледки, които вече не ни шокират. Магазини за алкохол и цигари на всеки ъгъл. Те са станали част от пейзажа, "универсално лекарство" на всяка крачка.
Пият млади и стари. Алкохолизмът отдавна няма възраст. Най-опасното обаче е, че растем с това и започваме да го възприемаме като норма. Чашата е станала универсалното ни успокоително, най-лесното средство за притъпяване, за бягство от реалността, за временно забравяне. За някои дори общественото недоволство и протестът се превърнаха в удобен фон за „наливане на гориво“ в кръвта. Докога?
Не разбираме ли, че по този начин бавно деформираме човешкото в себе си? Че вместо да се изправим срещу трудностите, избираме да развеем бялото знаме и да се предадем? Прекомерната употреба на алкохол винаги е сигнал за дълбок проблем - личен, социален, обществен. Няма оправдание за това и не бива да го маскираме като забавление или „нормално ежедневие“. Алкохолът не е отдих. Той е илюзия за покой, която в действителност превръща човека в зависим, а после - в празна обвивка на самия себе си.
Животът в България не е лек. За мнозина той прилича на бойна арена, в която всеки ден се сражаваш, за да оцелееш. Но изборът остава наш - дали ще се опияним, или ще се борим. След първата болка, първото разочарование и първата несполука чашата не е задължителен отговор. Винаги има избор. И от него зависи какъв човек ще се събудиш утре - такъв, който се е отказал, или такъв, който не се е предал.

Крум Зарков в Благоевград: Обновлението в БСП ще бъде видимо

автор:Дума

visibility 95

Странен микс от стари политици и НПО

автор:Дума

visibility 416

/ брой: 34

Андрей Гюров представи противоречиво правителство

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 34

Парламентът изслушва енергийни шефове за авариите в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 431

/ брой: 34

Експерт: Само 20% от българите си позволяват истинско сирене

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 34

Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 34

Румен Спецов: Няма риск страната да остане без горива

автор:Дума

visibility 496

/ брой: 34

Ватиканът отхвърли поканата на Тръмп

автор:Дума

visibility 473

/ брой: 34

Мерц изключи Германия да има ядрени оръжия

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 34

Лондон арестува 1000 педофили месечно

автор:Дума

visibility 438

/ брой: 34

Накратко

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 34

Морален компас за държавност

visibility 516

/ брой: 34

Прощавай, Дяконе!

visibility 536

/ брой: 34

Мълчанието на рамкирания светец

visibility 428

/ брой: 34

Барелеф на Димчо Михалевски на Маказа! Той го заслужава

visibility 364

/ брой: 34

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ