Рязан - старинният руски град

Не бях посещавал Русия повече от 30 години и затова вълнението ми, когато самолетът кацна на "Шереметиево", бе голямо. Пътувах за участие в международния фестивал "Световни дни на поезията на ЮНЕСКО в Русия". От Москва до Рязан, където се провежда фестивалът, разстоянието е около 200 километра и организаторите бяха осигурили транспорт с автомобил. Придвижването обаче отне доста повече време от очакваните 2 часа и половина. Причината бе в колосалното задръстване, което се получава в час пик по околовръстното шосе на Москва. Петте ленти в едната посока и още толкова в другата са изпълнени с автомобили, които пъплят един след друг в настъпващата вечер. А отстрани ярко пламват светлините на огромния 15-милионен мегаполис Москва, който поглъща околните селища и ги превръща в свои квартали, в които кипи ново многоетажно строителство.
Гумите на колата свистят по равния и хубав асфалт. Мегаполисът остава назад, преминаваме през градчета и селца и накрая ето го Рязан. Почти полунощ е, улиците - попритихнали и окъпани в светлина, градът - чист и спокоен, спи.
 
Древна история
 
Рязан носи духа на Русия. Намира се на десния бряг на река Ока. Той е един от най-старите руски градове, възникнал през 11 век. Всъщност този град, който днес носи името Рязан, не е онзи град, който е бил столица на тогавашното Велико Рязанско княжество. Останките на древния Рязан се намират на около 50 километра по-долу по реката. Съхранена е една малка част от крепостната стена и основите на каменните църкви. Градът е бил добре укрепен, а реката е била важно условие за оживена търговия. Разцветът на Стария Рязан продължава до монголо-татарското нашествие. През 1237 година ордата на хан Батий напада града. Шест денонощия продължава отбраната. Ханът предлага да се предадат, като обещава да ги пощади, но гордите защитници отказват. Градът е опожарен напълно и никога след това не е възстановяван, а голяма част от населението - изклани. От XIV век главен град и столица на Рязанското княжество става Переяславл, известен още като Переяславл - Рязански, също разположен на брега на река Ока. По време на монголо-татарското иго градът многократно е опожаряван, а рязанските князе са принудени да плащат данък на Златната орда. След освобождението от игото Переяславл - Рязански започва да се разраства, строят се каменни здания, църкви, манастири. През 1778 година градът е преименуван на Рязан в чест на старата столица.

Старият град

Днес Старият кремъл, както на руски се нарича централната част на града, оградена с крепостни стени, е една от най-ярките забележителности в Рязан. Съхранени са насипният вал и част от крепостната стена. Църквите поразяват със своята красота и величие. В центъра е разположен великолепният Успенски събор, построен през XVII век в стил московско бароко. По това време тя е една от най-големите църкви в Русия. До него е Христорождественският събор, който многократно е дострояван. И още - Църквата на Светия дух, Архангелския събор. Впечатляваща е високата 83 метра камбанария, с идеални пропорции, образец на класическия стил, една от най-красивите в Русия. На територията на Стария град се намира и Спасо - Преображенският манастир със собствени църкви и камбанария.
Другата забележителна, поразяваща със своята красота, постройка е Дворецът на княз Олег. Всъщност това не е княжеският дворец, който е бил унищожен от пожар през XVI век, а зданието е построено на неговото място. Сградата е изграждана през XVII-XVIII век на етапи от различни архитекти, което си личи по някои детайли, като различните прозорци, например, и първоначално е била жилищно помещение за архиереите. Днес тук се намира музей, в който са събрани множество артефакти и може да бъде проследена забележителната история на града.
Крайно интересен е Хотел "Черни". Първоначално това са били хамбари с жито, но след това сградата е била превърната в хотел. Интересно е, че до втория етаж е можело да се стигне само по външни стълби, които са разположени срещу всяка стая.
Разкопките и възстановителните работи по стария град, продължават. Но освен това дворът, пътеките, градинките - всичко е поддържано толкова старателно. Невероятна красота, даже не ти се и тръгва! И най-важното - късове история, които стоят в основата на днешното национално самочувствие на руснаците, на което можем само благородно да завиждаме.

Рязан днес

И ето ни отново по улиците на днешен Рязан. Градът влиза сред 30-те най-големи в Русия, а населението му е малко над половин милион души. Научен, военен, промишлен център. Има две летища, две гари, две пристанища. В централната част на града са запазени и възстановени старите здания. Впечатляваща в това отношение, съхранила духа на времето, е улица "Ленин", бивша "Астраханска". Любопитно е, че на табелките на улицата са изписани и двете имена. Улицата е една от главните и в единия си край излиза на Театралния площад, където се намира Държавният драматичен театър. На тази улица повечето здания са строени през XIX - началото на XX век. Между другото градоустройственият план на Рязан е утвърден по времето на Екатерина II и е по европейски образец - с дълги паралелни улици, завършващи с площади, на които са разположени важни обществени здания и позициониране спрямо четирите посоки на света. Този план е съхранен и развит по съветско време. В по-малките централни улички видях и прекрасни дървени къщи, образци на традиционната за Русия дървена архитектура. Покрайнините на града се застрояват с модерно високоетажно строителство.
Рязан е много чист град. Една сутрин станах по-рано, към 5:30 часа сутринта за крос. Вече беше почти светло. И бях изумен от хора с метли, които чистеха улиците и парковете. Другото, което ме впечатли, е редовният градски транспорт, който, както разбрах, е и много евтин. Научих също, че престъпността е сведена до минимум и Рязан е един от най-сигурните градове в Русия.
Рязанци имат усет за историята и я ценят. Те не рушат и не отричат всичко с лека ръка. Така в центъра на града на едноименния площад се извисява статуята на В.И.Ленин. Тук има много паметници, някои от които са на личности, родени в Рязан или околностите. Разбира се, на първо място е Сергей Есенин, най-руският поет. И още: лауреатът на Нобелова награда Иван Павлов, основоположникът на космонавтиката Константин Циолковски, писателят Константин Паустовски... Списъкът е голям.
Една от големите забележителности е библиотеката "М.Горкий", която е сред най-големите в Русия. Книжният фонд включва над 1 милион заглавия, които са дублирани и в електронен формат. Красивото здание не страда от липса на посетители, в Русия продължават да четат много книги.

"Имало в едно царство"

Така се казва невероятният парк, намиращ се на 10-ина километра от Рязан, където организаторите ни заведоха. Попадаш в приказен свят, сред приказни дворци и герои и си спомняш руските приказки, и ставаш част от тях. И ти се струва, че и ти си герой и имаш вълшебните сили да промениш света. И отново, за миг като малко дете, мечтаеш за приказни светове и вярваш, че мечтите няма как да не се сбъднат.

Време е за обратен път. Фестивалът е приключил. Заминаваме си отново през нощта, градът спи, чист и спокоен, огрян от светлина. Това е Рязан, това е Русия.
Бил съм в почти цяла Европа, видял съм различни градове. На много места ми е харесвало, много неща са ми правили впечатление. Но тук, в Рязан, разбираш, че има нещо друго, осъзнаваш нещо много важно. Имаш чувството, че и преди си бил тук, че всичко някак си ти е близко. Това е духът. Славянският дух, който трудно може да бъде разбран от западноевропееца. И трудно може да бъде обяснен. Защото е в нас.


Успенският събор в Рязан

Камбанарията в Стария град

Държавният драматичен театър

Табелката на ул."Ленин"(бивша "Астраханска")...

Паркът "Имало в едно царство"
Снимки АВТОРЪТ