От редактора
Коледна мелодия за цигулка
/ брой: 293
Наближават коледните и новогодишните празници. И затова днес искам да ви разкажа една история, която никога няма да забравя.
Беше преди около петнадесетина години, някъде в началото на новия век. Бързах по ул. "Граф Игнатиев". Трябваше да участвам в едно радиопредаване и след това исках бързо да се прибера вкъщи. Късен следобед, вече се стъмняваше. Предпразнична треска. Предстоеше Бъдни вечер, Коледа... Подобно на мен и други минувачи бързаха към домовете си: последни покупки, последни подаръци. И настроението беше още по-празнично, защото от небето се сипеше хубав пухкав бял сняг.
Тогава между скърцането на два трамвая чух звук на цигулка. Огледах се и видях слабичко момиче, може би в прогимназията. То стоеше под падащия сняг и свиреше. Измръзналите й, зачервени ръце теглеха лъка в тъжна и в същото време някак светла мелодия. Свиреше хубаво, много хубаво...
И аз се почувствах като в стихотворение на Смирненски. Не, момичето не беше облечено в дрипи, но едва ли беше излязло в студа заради красивия сняг.
А хората подминаваха, забързани и студени. В картонената кутия имаше няколко дребни банкноти, които падащият сняг затрупваше.
Нима светът за толкова години не се бе променил? Или допуснахме той отново да стане такъв?
Време е за равносметка на изминалата година. Бяхме ли по-честни и по-добри? И нашата съвест - в мир ли сме с нея?
Нека да намерим малко повече време, за да дарим близките хора с нежност, обич и топлина. Да протегнем ръка на онези, които имат нужда от нея.
Тогава, в онзи предпразничен следобед, момичето искаше да ни каже нещо. Може би, че светът не е добро и справедливо място за живеене. И ние сме тези, които допускаме той да бъде такъв.
Днес страшната дума "война" се произнася без срам от политиците. И крайно лекомислено от голяма част от хората. Демонът на парите е просмукал всичко. Ножицата на социалното неравенство се разтваря все повече. Обществото ни изпитва остър дефицит на морални ценности. Налагат ни жестокост, егоизъм, алчност, безсърдечност. Приспособяване.
Нима трябва само да чакаме празниците, за да бъдем добри? Нима не ни интересува какво ще стане с нашия свят?
Вслушайте се. Не знам къде е момичето сега, но музиката на цигулката продължава да звучи.