"ЗА" и... "ЗА" българския лев!

Теодора КОЛЕВА


Следя отдавна дискусията за и против влизането ни в еврозоната. Доводите "за" общо взето се свеждат до два. Щели сме да станем част от клуба на богатите и да привлечем повече чуждестранни инвестиции, както и ние да изнасяме повече, като си спестим превалутирането. Както на всички е ясно, на силните икономики, например китайската, превалутирането не им пречи. Какво още биха могли да правят слаби икономики в клуба на богатите, освен да седят на края на масата, можем да предполагаме.
Доводите "против" ми се струват повече. Ето няколко:
1. По данни на Евростат икономическата задлъжнялост на страните от Еврозоната през 2022г. е 91,4% спрямо БВП, през 2023 - 89%, за 2024 - 86%, при норма, приета от ЕЦБ - 60% . Засега ние сме със скромните 23%. Тези дългове все някога трябва да се плащат. Ние ще се включим за плащането.
2. Проспериращи страни с високо в момента БВП след референдуми не участват: Дания и Норвегия. Към тях да прибавим Великобритания и Швейцария. Страни от бившия Източен блок с развити икономики също отказват: Чехия, Полша, Унгария, Румъния. Техните правителства и народи по-глупави ли са от нас?
3. Има опасност при приемането ни курсът да не бъде 1.95583, а ЕЦБ да го определи към онзи бъдещ момент. И ако това се случи, няма да е по-изгоден за нас. Просто ще загубим част от парите си.
4. Дори обмяната да се извърши при сегашния курс - практиката показва, че след влизането - всичко става по-скъпо. Дори просто по инерция - хлябът от 2 лв. може да стане 2 евро. Държавата сега не успява да озапти лакомията на веригите и търговците, после - още по-съмнително е колко ще успее.
Въпросът е защо нашите управляващи така натискат да ни вкарат там? Вече няколко месеца не се приема бюджет - не могат да го балансират.

Не смеят да орежат разходи, нито да увеличат данъци

Събират, каквото успеят. Дори трохите. Мои познати, работещи поради нужда пенсионери на по 78-84 години, например получиха закани за глоба от 500 лева затова, че не са пуснали декларации за доходите си. А данъците по договорите са ги платили! И НАП вижда плащанията в електронната система.
В устрема към еврозоната стана ясно, че НСИ фалшифицира данните, за да изкара инфлацията ни до желаните 3%. Като влезете в магазина, скъпи приятели, 3% ли ви се вижда поскъпването, или поне 30%?
Тогава защо е този натиск да влезем на всяка цена? Отговорът май е един. Сега в БНБ се пазят като гарант на борда 74 милиарда лева. От тях 30 щели да отидат като вноска в ЕЦБ. Останалите 40 милиарда ще са на разположение на нашето правителство, управляващи и хората около тях. Сетете се, броейки до 3, каква ще е съдбата на въпросните милиарди, като гледаме какво се случва през последните 30 години.
По тези причини, заедно с 604 000 българи, се подписах под петицията за референдум за запазване на лева. Ако такъв беше насрочен, щяха да ни обяснят подробно доводите "за" и "против". И тези, които са "за" влизането в еврозоната, щяха да имат цялото внимание на народа. Но явно референдумите са лукс за "старите европейци". В Източния блок не сме дорасли за народовластие. При нас - поредният, трети референдум с редовно събрани подписи не бе допуснат (първият - за затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй", вторият - на Слави Трифонов за мажоритарния вот.) Можем да сме щастливи, че минахме по тънката лайсна. В Румъния отмениха изборите.

По тези причини се включих в протеста на 22 февруари

организиран от "Възраждане". За моя изненада - беше огромен и не бяха само хора от въпросната партия, а и такива, като мен - за каузата на лева.
Не ходя често на протести и не знам как е на други. Но тук наистина се беше концентрирало отчаянието на много хора. Качих се на височината пред Националната галерия, за да виждам по-добре. До мен стоеше млада майка, с дете аутист. Сложи го да седне на земята върху чанта, между краката й. Но беше дошла. Много стара жена си носеше сгъваемо столче. Докато траеха речите, тя седеше на него и размахваше националното знаме. Имаше граждани от всякакви съсловия - и млади, и по-възрастни, и добре облечени, и съвсем одрипавели. Знамената, които носеха, изразяваха повече от думите. Освен националните и тези на партията, на много места се вееше онова на Райна Княгиня със "Свобода или смърт". И още - знамето на ГДР, на Русия и на СССР със сърпа и чука. И черното знаме на Капитан Петко Войвода, което накрая на филма заби на покрива си с надпис: "Те погребаха България." От другата страна на това знаме беше отпечатана голяма цветна снимката на Тодор Живков с надпис: "Бог да пази България!"
След речите шествието се насочи по ул. "Раковски" към сградата на Европейския парламент. Напред вървеше камионче с озвучителна уредба, от която се носеха възрожденски песни. Дадох си сметка, че май напоследък ги чуваме само на 3 март, и то до обяд по Първа програма на БНТ. Докато вървях и нямаше какво друго да правя, се заслушах отново в текстовете. Представих си колко ли оптимизъм е трябвало на Добри Чинтулов, за да напише "Стани, стани, юнак балкански!". Живял е в дълбокия сън на народа, гледал го е как "високо той ръце простира да го избави вишни Бог". И въпреки това е имал силите да призове тези заспали хора да си "развием знамената, да си прославим имената".
После от уредбата загърмя "Тоз, който падне в бой за свобода". Тази песен винаги ме разплаква, защото животът жестоко е опровергал автора. Когато Ботев слиза на брега и се опитва да вземе от овчар една овца за храна на четниците, онзи не искал да му даде. Казал: "Вас ще ви убият, кой ще ми върне овцата?" Мислех си, може би само изглежда, че като живеем два века напред, сме се променили. Може би сме си същите, които някой трябва да събуди и да поведе. Ако успее...
Стигнахме до сградата на ЕС, върху която заедно с нашето и европейското, се вееше и знамето на Украйна.

Започна мятането на червена боя

Странното беше, че точно тогава полицията, която беше много и на площада, и вървейки с нас, изведнъж се оттече. На някои кадри се вижда как пред вратата на сградата (която докрая не бе разбита) стои само една полицайка. Двайсетина човека започнаха да хвърлят боята. Десетина димки паднаха на тротоара до сградата, но не и по нея. Тогава полицията се активира. Направиха кордон и избутаха нападателите. Изглежда полицаите пуснаха и сълзотворен газ, защото някои започнаха да плачат и лицата им се зачервиха. Дойде пожарна, линейка, жандармерия с каски шлемове. Изглеждаше като специална инсценировка, в която и двете страни си знаеха ролите. Целият огромен протест обаче стоеше кротко отстрани и гледаше.
Помислих си, че съм изостанала в развитието на протестната практика. Не разбрах защо му трябваше на Костадинов да организира тези двайсетина човека да хвърлят димки и боя. Вероятно, като ръководител на партия, е по-напреднал по темата. Току-виж в Европа е модерно така да се протестира, та и ние да сме като тях. Ама - не сме. С това нищо не спечели. По всички телевизии преекспонираха и стълкновението, и повредите, и щетите за полицаите. Даде повод протестът да бъде представен като вандализъм. Трийсет години поливат паметници с червена боя и ги рисуват с пречупени кръстове. Върху Паметника на Съветската армия редовно оцветяваха фигурите в различни цветове и на това му казваха "стрийт арт", после го нарязаха, изядоха частите, като фигури върху торта... и не беше вандализъм. Сградата на ЕС ще я измият. Нищо й няма. Въпросът е, че при една толкова значима кауза,  каквато беше протестът, подобни изцепки не печелят симпатии. Както на всички ни е известно, ние не сме  народ, привърженик на разрушението и революционните действия.
Битката за запазването на българския лев е толкова трудна. Тя е за бъдещето на държавата и народа. За нея трябват поддръжници. Ясно е, че в парламента не са много. За да се спечелят и там, и между хората - всеки жест е от значение. Явно К. Костадинов не го разбира. Ще се намери ли някой да му го обясни?