"Приносът на учените ви е огромен"

"Полетът в Космоса е като пирамида - на върха е полетът, а в основата е трудът на стотици хиляди учени и специалисти в областта на космонавтиката". Тези думи на космическия ни академик, както наричаха акад. Димитър Мишев, първият ни космонавт Георги Иванов припомни вчера при откриването на научната конференция в БАН, посветена на 45-годишнината на космическите изследвания у нас, на 35-годишнината на първия българо-съветски полет във Вселената и на 145-ата годишнина на БАН.
Когато тогавашното българско правителство е възложило да се разработи научна програма за наш космически полет и на кораба "Союз-33" полетяха Георги Иванов и Николай Рукавишников, България вече имаше 10-годишна космическа история. Началото е поставено преди 45 г., когато през 1969 г. с усилията на тогавашния председател на БАН акад. Любомир Кръстанов е създадена първата космическа група от петима души, а след това - и Институтът за космически изследвания с директор акад. Кирил Серафимов. Създател пък на направлението за дистанционно изследване на Земята от Космоса става акад. Димитър Мишев. Това са всъщност "бащите" на българската космическа наука. През 1967 г. участваме в създаването на програмата "Интеркосмос" на бившите социалистически страни. През 1972 г. на спътник лети първата българска космическа апаратура - приборът за изследване на йоносферната плазма П-1, с което ставаме 18-ата космическа държава в света.       
Научната програма за първия български космонавт (6-а страна сме с пилотиран полет) е исторически етап за развитието на България, защото създадените от нашите учени апаратури и замислените тогава научни експерименти в областта на космическата физика, дистанционните методи за изследване, космическата медицина, космическите технологии лягат в основата на дълги години участие на страната ни в световните усилия за изучаване и използване на Космоса за мирни цели на Земята. Никоя друга от държавите в "Интеркосмос" не е имала признанието, което през 1981 г. получава България - изведени са два съветски спътника, "натъпкани" изцяло с български апаратури. В първия летят 12 прибора, създадени от нашите учени, вторият е за дистанционно наблюдение на Земята - "Метеор Природа". Резултатите от данните и анализите върху тях от тези прибори се използваха в света десетилетия наред.   
За втория българо-съветски полет с космонавта Александър Александров през 1988 г. бе разработена мащабна научна програма, която бе изпълнявана с българските прибори на космическата станция "Мир" от космонавти поне от 6 държави. Някои от българските уреди работиха там 10 години - особено изключителната за времето си оранжерия "Свет", с която България стана третата страна след САЩ и Русия с космически храни по собствена технология. Общо в програмата са включени 9 оригинални български прибора и 42 научни експеримента. За това разказа вчера авторката, създала оранжерията - проф. Таня Иванова (в семейството на изследователите на Вселената навремето тя бе наричана мило "Мис Интеркосмос"). по думите на Виктор Савних пък, партньор на Александров в полета, видеометърът за дистанционно изследване "Спектър 256" е нямал аналог в света, бил е доста по-мощен от американския аналог. Около 400 са били българските учени, които по това време са работели в областта на космическите изследвания.
Няма голям космически проект в света, в който в следващите години да не са участвали български научни експерименти и апаратури. Стотици научни трудове и публикации с десетки цитати са плод на постиженията на "космическите" ни учени. Приносът на българските учени е огромен, заяви вчера космонавтът Павел Виноградов, летял три пъти в космическа мисия. Българските радиационни дозиметри и другите апаратури никога не подведоха ни един космонавт, казва той. Най-изненадан вчера се оказа полският космонавт Мирослав Хермашевски, който не очакваше, че ще му дадат думата, но скокна веднага с думите: "Космонавтът е длъжен винаги да е готов!" По думите му, полетът на Георги Иванов с тежката авария в двигателите и блестящото "ръчно" връщане на Земята е не просто един човешки подвиг, но е допринесъл много за усъвършенстването и развитието на космическата техника.
За последвалите участия на български учени с апаратури и анализи при изследването на Венера, на Халеевата комета, която се появява веднъж на 76 години край Земята, десетки други спътникови изследвания, сред които изследването на спътника на Марс - Фобос, когато българска видеокамера направи уникални и единствени снимки на сателита, които се появиха на първата страница на световното научно списание "Нейчър". С апаратурата за невробиологични изследвания "Невролаб" и дозиметъра Р-400 в програмата "Мир" - НАСА с тези уреди са работили екипажите на 9 шатъла. И, разбира се - постоянно участие на българска апаратура и научни анализи днес на действащата Международна космическа станция. Седем български апаратури летят и в този момент над нашите глави на руския и американския модул в огромната станция, голяма колкото футболно игрище.
Една от последните български апаратури в рамките на експеримента "Обстановка" е т.нар. Сонда Ленгмюр, създадена от екип на доц. Боян Киров. Тя е част от по-голям комплекс за изследване на космическата плазма, чието монтиране отвън на МКС през април 2013 г. е струвало на Павел Виноградов 6 часа тежка работа в открития Космос. Малко държави правят подобни уреди, при това - толкова прецизно като българските. Целта е да се изясни доколко се натоварва с електричество самата станция при пребиваването си в космическото пространство. Защото разликата при метални и неметални части може да доведе до деформации и аварии. Ако всяко тяло нормално се натоварва до 3-4-5 волта, на МКС е измерено натоварване 8-90 волта. Но и нашата апаратура не е създадена на голо място, тя е резултат от натрупването на космическия ни опит през годините, казва Боян Киров. Друг български уред пък мери какъв е електрическият потенциал на корпуса на МКС и каква е обстановката осколо станцията, разказа проф. Румен Недков.
Надеждата на учените ни е, че тази година България може да стане най-сетне пълноправен член на Европейската космическа агенция, в която членският внос е 1,2 млн. евро, но пък възможностите за научна работа се увеличават неимоверно, казва директорът на Института за космически изследвания и технологии - БАН проф. Петър Гецов. Министър Драгомир Стойнев вече бил обещал това. Важно е, защото с мизерните заплати на учените в академията в последните години младите изследователи гледат все навън. А трябва да има кой да продължи делото и да защитава вече постигнатия космически авторитет на България.    
Поклон пред героизма на учените, работещи в БАН, които и в днешните трудни условия успяват да поддържат името на България в космическата наука - с тези думи завърши изказването си вчера Георги Иванов.


Седем наши дозиметри за мерене на радиация ще летят в близките 2 години 

Един от дозиметрите за МКС


Един от най-големите проблеми пред пилотираната космонавтика е наличието на висока радиация, която застрашава живота и здравето на пребиваващите в Космоса. Пък и изобщо космическите лъчи са причина за т.нар. случайни мутации в еволюцията на човека. Затова и създаваните от екипа на проф. Цветан Дачев радиационни дозиметри са сред най-уважаваните и предпочитани уреди при всеки полет. Три вида е радиацията в космоса, обяснява проф. Дачев - галактически космически лъчи, които са най-опасни и най-проникващи; слънчеви космически лъчи - по-рядко появяващи се при максимума на активността на звездата ни; радиационни пояси, които са само около станцията. В радиационните дози, които изпитваме всеки ден върху нас на Земята, космическата радиация е само 11%. Не е така обаче в Космоса.
Един от най-известните български дозиметри - "Люлилн", изработен за втория полет на космонавта Александър Александров, дава име на цяла поредица наши дозиметрични прибори, ценени най-високо в света. И става запазена марка на БАН. Едва 150 000 лв. ни струваше създаването на "Люлин" тогава, но ако не беше той, нищо от следващите ни успехи нямаше да го има, казва Цветан Дачев. Първият "Люлин" през 1987 г. тежи 10,5 кг, последният сега е под 100 грама, а има много по-големи възможности. Дозиметрите, които в момента летят, са разчетени да работят до 2020 г. За най-голямо постижение на екипа му според Цветан Дачев е установяването на това, с каква доза радиация се натоварват космонавтите на станцията МКС. Ако нормалната стойност за всеки от нас на Земята е 01 микрогрей, то на МКС тя се вдига 10 хил. пъти. Когато космонавтите излизат в открития Космос, във външния пояс радиацията може да се вдигне 200 хил. пъти спрямо земния фон. Ето затова едва ли скоро ще има дълъг космически полет до Марс например, смята ученият.     
За свой голям успех той намира и установяването на факта, че съществуващите в космическото пространство т.нар. релативистични електрони имат малка способност на проникване и появата им около станцията трае само няколко минути, затова излизането на космонавтите от нея може да бъде съобразено с това. И още - при съвместна работа на американски дозиметри вътре в МКС и на български отвън съпоставката на данните е показала, че при 190 пъти увеличение спрямо базовия фон вътре, радиацията отвън се вдига до 243 хил. пъти.
Сега през май предстои полетът на нов наш дозиметър, разработен съвместно от България, Русия и Германия. През юни - следващ старт по проект на Европейската космическа агенция. През 2015/2016 г. нови дозиметри на екипа ще участват в експеримент на МКС с човешки фантом, за да се установи какво се натрупва в тъканите на космонавтите, когато те са вътре в станцията. Създаването на още три специализирани български дозиметри по различни програми е предвидено до 2018 г.
 

Първите наши уреди бяха показани на изложба в БАН