145 години БАН
Конкурс за високи постижения обявяват в академията
Над 145 изяви през тази година ще са посветени на юбилея на създадената преди Освобождението най-голяма научна организация у нас
/ брой: 46
В рамките на юбилейните изяви за 145-та годишнина от създаването на най-старата и най-голяма днес научна организация у нас - БАН, на 28 април т.г. в академията ще бъде обявен конкурс за високи научни постижения в деветте изследователски области, в които работят нейните учени, съобщиха от ръководството. В конкурса ще участват учени, номинирани от научните съвети на институтите, които могат да представят самостоятелни или колективни публикации за периода 2009-2013 г., оценени като внасящи оригинален теоретичен или научно-приложен принос в науката. Петчленни комисии от академици и член-кореспонденти ще оценяват кандидатите, те до 30 юни трябва да посочат победителите в деветте направления, които ще бъдат наградени с по 2000 лв. Рецензентите в конкурса ще работят доброволно без заплащане. Такъв конкурс в БАН не е имало от години. Това е само един акцент в изявите, с които БАН ще отбележи своята впечатляваща годишнина.
"Да се обърне то в истинна академия наук..."
Българското книжовно дружество (БКД) е създадено в румънския град Браила девет години преди освобождението на България от османско робство - през 1869 г. Създатели на дружеството са родолюбиви български интелигенти и почти всички известни революционери, които организират освободителното движение в България и по това време работят в Румъния, Русия, Белград, Виена - проф. Марин Дринов, Любен Каравелов, Васил Друмев, Васил Стоянов, Христо Ботев, Николай Ценов и др. Преди 12-ина години в Научния архив на БАН бе открита и оповестена публично разписка, която е дадена на Апостола Левски за това, че е внесъл своята лична парична лепта за създаването на БКД - сумата 22 франги и 70 бама.
Ръководството на БАН даде старт на честванията с нарочна пресконференция
В първия устав създателите на БКД записват целта му - "да разпространява всеобщо просвещение всред българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване". А в първия брой на "Периодично списание на БКД" ("Списание на БАН", което без прекъсване излиза и до днес) те завещават: "Да се обърне дружеството в истинна академия наук". Което е потресаващ факт в историята ни - по време на робство е създадена фактически първата държавна институция на нова България. И тя е институцията на знанието. Списанието се разпраща още в онези години в научните академии в Русия, Австрия, Чехия, Хърватска, Франция, Италия, Англия и Прусия. По това време започва и събирането на научна библиотека и научен архив на БКД.
След Освобождението БКД се премества в София, а в първите дни на 1912 г. Народното събрание изпълнява завета на учредителите и със закон преименува БКД в Българска академия на науките. Няма виден българин сред интелигенцията от тези години, който да не е бил член на БАН. Още с този закон се постановява, че държавата подпомага БАН с минимум 60 000 лв. от държавния бюджет и я освобождава от "всякакви държавни, окръжни и общински данъци и берии" (Да се засрами днешната държава, която събира ДДС и такси смет от звена на академията).
С нов закон през 1940 г. БАН е преименувана в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), а през 1947 г. отново законът постановява тя да върне името си БАН, като изрично е записано, че всички академици и член-кореспонденти запазват местата си. Това уточнение е нужно, тъй като един фалшификатор - проф. Григор Велев, от няколко години се опива да "заграби" историята на БАН до 1947 г., като си регистрира лично сдружение БАНИ и разпространява пълната лъжа, че през 1947 г. академията е била закрита и членовете й - разгонени. Няма да споменавам (засега) имена на "заблудени овце", които са се записали в неговата БАНИ, защото някои от тях в момента са публични личности и е време да престанат да се правят, че не знаят в какво мошеничество участват.
През целия ХХ век и особено във втората му половина именно на учени от БАН принадлежат най-значимите постижения на българската наука, напомни при стартирането на юбилейната кампания председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров - откритието на акад. Георги Наджаков на фотоелектретното състояние на веществата (основа на ксерокса); българската теория на акад. Ростислав Каишев и проф. Иван Странски за кристалния строеж на веществата; методът за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски, широко внедрен от най-големите автомобилни концерни в света; акумулаторните технологии на акад. Дечко Павлов - търсени и до момента в цял свят; първата електронноизчислителна машина; първият интернет в България и една от най-скоростните в Европа мрежи в момента; метеорологичните и сеизмологичните дейности; поддръжката на АЕЦ "Козлодуй" и пр. Ще напомня още само едно - когато настъпи истерията с унищожаването на руските ракети СС-23, пак учените от БАН намериха начина това да стане, без да бъде тежко отровена половин България с изгарянето, което бяха замислили американски експерти.
Последният и действащ в момента Закон за БАН бе приет от Великото Народно събрание през 1991 г. За опитите на Симеон Дянков, депутатското лице Румен Стоилов и ГЕРБ като цяло да разтурят академията не му е мястото да напомням тук. За миналата година БАН отчита създаването на около 60% от признатата в света българска научна продукция, 73% от регистрираните патенти у нас, 217 спечелени научни проекти с европейски пари 30 млн. евро през 2007-2013 г. При това в ЕС са одобрени 34% от кандидатствалите проекти на БАН при средна успеваемост в общността 23% и средна успеваемост 17% на другите български научни институции и вузове.
* * *
Социолози ще проучат нагласите към науката
Едно от събитията, посветени на 145-ия юбилей, е замисленото социологическо изследване за отношението на българското общество към ролята на БАН и българската наука за изграждане на общество и икономика, основани на знанието. Такова проучване бе направено през 2007 г. и показа, че българинът има значително доверие и подчертано високи очаквания към науката. новото изследване има за цел да установи променя ли се и как отношението у нас към науката. Емпиричното изследване ще се осъществи от външна за БАН агенция сред пълнолетните българи над 18 години, както и сред бизнесмени за връзката им с науката. А методологията и анализът на данните ще са на екип от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Резултатите от изследването ще бъдат обявени през юни.
Първоначално в БАН са планирали за тази година 145 инициативи в цялата страна, съответстващи на 145-ия юбилей, но събраните идеи са надхвърлили това число, обясни зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов, оглавяващ организационния комитет за честванията.
На национално ниво ще има Дни на науката в големите градове - организатори са БАН и Регионалните академични центрове, създадени по инициатива на академията през 2013 г. Ще има дни на отворените врати и изложби в институтите, научни конференции и докторантски сесии, изложби, тематични празници, премиери на книги, срещи с водещи учени. Сред интересните идеи са предвидените изложби за БАН пред "Кристал" и в градинката пред Народния театър. В академията имат амбицията да съберат информация за българи, които сега са на водещи научни позиции по света, но поддържат контакти с академията. Някои от тях вероятно ще участват в юбилея - на собствени разноски, разбира се, понеже БАН няма средства да ги посрещне. За самите юбилейни изяви в България правителството обаче отпусна 200 хил. лв. в помощ на академията.
Вече е създаден Национален обществен съвет, който ще подкрепя различните инициативи - в него влизат бивши и настоящи държавници и политици, ректори на вузове, хора от неправителствения сектор и от малцинствените общности. За есента е планирана кръгла маса "БАН в полза на обществото и държавата". Предстои издаване на актуална "История на БАН", тъй като последното такова издание е от 1969 г. Подготвя се и издание на документи за създаването на БКД и БАН. Ще бъдат отличени учени и научни колективи от БАН, привлекли над 1 млн. лева по научни проекти от международни научни програми за последните 5 години. Награди ще има за заслужили учени и служители, дарители и партньори на БАН, журналисти. И една идея, която е с постоянна перспектива, не само за тази година - създаване на общност на приятелите и съмишлениците на БАН.
Кулминация на честванията ще бъде Тържественото събрание за деня на основаването на БАН - 12 октомври, което ще се състои в Националната опера.