Колесницата на безсмъртието

Сцените, изрисувани в Казанлъшката гробница, не са просто творение на творческото въображение на древни майстори, а изобразяват реални погребални обреди, които са практикувани от траките по нашите земи във втората половина на първото хилядолетие преди Христа. Това доказват в последните два археологически сезона откритията на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН. Тя е един от водещите ни изследователи в областта на тракийската археология. И е на път да даде на България един от най-големите, атрактивни и значими археологически обекти. 

Миналата седмица при проучване на насип в близост до прочутата Омуртагова могила в националния резерват "Сборяново" край исперихското с. Свещари екипът на проф. Гергова откри уникално за проучванията у нас погребение на тракийска колесница с впрегнати два коня. Двуколката (т.нар. бига) е разкрита на няколко метра източно от голямата Свещарска могила и е първата, намерена на наша територия от края на IV в.- началото на III в.пр.Хр. От този период в България досега има открити още две колесници - при Враца и при Стрелча, но те са квадриги (с четири колелета). Това откритие има огромно научно значение, защото показва, че траките са използвали бигата, която в древността е имала важна роля в погребалните шествия. С биги воините са отвеждани до бойното поле или пък са се провеждали бойни състезания между тях. Изумителното е, че тъкмо такова надбягване с биги, теглени от два коня, е изобразено върху най-горната част на купола в Казанлъшката гробница. Става дума за реална ритуална церемония, практикувана при траките, обобщава проф. Гергова. 
Сюжетът на откритията край Омуртаговата могила става още по-интригуващ, защото миналата есен Диана Гергова откри в същото пространство части от дървено сандъче с около 1,5 кг изящни златни накити и апликации към конска сбруя със златен начелник. Същото сандъче носи една от жените в изображението на погребално угощение пак... в Казанлъшката гробница.
Омуртаговата могила е най-голямата в тракийския царски некропол "Сборяново" и е наречена така заради хипотезата, че на такова видно и стратегическо място, виждащо се от огромни разстояния, е възможно прабългарите да са погребали великия хан Омуртаг. Много ще съм щастлива, ако мога да проверя докрай хипотезите около Омуртаговата могила и да разбуля тайните около нея, казва проф. Гергова. Засега следи от прабългарите и изобщо от Средновековие на това място няма. Находките и следите от погребални практики са изцяло тракийски. Проучванията досега потвърждават хипотезата на проф. Гергова, че гетите са насипвали могилите си на три етапа, при всяко насипване са се извършвали определени обреди и са оставяни дарове. 
Голямата могила всъщност е център на група могили, разположени под знака на съзвездието Орион, разказва археоложката. По-малките могили са насипвани не при погребения, а са свързани с жертвоприношения и култови практики на северните траки - гетите, чиято религиозна и политическа столица е днешното "Сборяново". Разцветът на царството на гетите е в IV-III в. пр.Хр. при техния владетел Котела, за когото е известно, че се съюзява с Филип Македонски срещу скитите и му дава дъщеря си за жена. С Котела според хипотезата на Гергова е свързана и Омуртаговата могила, а с хора от неговата свита - могилите наоколо.
Съвсем друга група, по-късна - от III в. пр.Хр., са могилите и подмогилните съоръжения около прочутата Свещарска гробница с 10-те кариатиди също в резервата "Сборяново", която е под закрилата на ЮНЕСКО. Според Диана Гергова известната Свещарска гробница е мястото, където вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.
И тази година Диана Гергова е имала помощници, пристигнали за разкопките - доброволци от 7 държави по международния проект "Младежта в действие". За съжаление, въведената със Закона за културното наследство мудна, обидна и нелепа процедура за издаване на разрешително за едно научно изследване, каквото са разкопките - тя минава и през Министерството на културата, почти не им е позволило да работят на обекта в определения от международния проект срок. Понякога за 10 дни разкопки се чака разрешително повече от месец. Археоложката планира да продължи проучването и през октомври, ако спре дъждът - вечният враг в археологическия сезон. На практика тук отново са били студенти от Софийския университет и от НБУ. Те са късметлиите, но и аз имам късмет, защото сред тях има прекрасни млади помощници, казва археоложката.

Конете са погребани прави, като в движение

Двуколката с двата коня няма аналог сред находките от тракийската епоха. Тя е разкрита в могила, която е била силно разбита от иманяри, личат дори следите от техните багери и трактори, в един от насипите наоколо, на дълбочина близо 2 метра, екипът се натъкнал дори на пластмасова бутилка с печат от 2001 г. В едната половина на могилата, където вандалите са ровили, намерили части от бронзова гривна и от конски скелет. Уви, част от историята ни е безвъзвратно унищожена на това място.
Бигата с двата коня е била погребана в яма с размери 4,70 на 2,20 метра. Двата коня, впрегнати в бигата, са погребани всеки в отделна яма, с глави на югоизток, положени върху особени каменни възглавници. Задните им крака са спуснати надолу, предните са при тялото - впечатлението е, че животните са в движение. Това е втори случай, в който на тази територия се намират погребани животни, положени като че в движение, разказва археоложката.
Самата двуколка е добре запазена, с ока с две разклонения, запазени са железните колела с 8 спици и с бронзови обкови за украса около главините. По думите на проф. Гергова в древността бигата е символизирала Луната. Тя смята, че колесницата може да бъде напълно възстановена, реставрирана и е най-добре да бъде показвана на място. Тепърва проучването в тази могила ще продължи. "Имам чувството, че ще намеря и кочияша", поне такова основание ми дават непокътнатите от иманярите структури в съседство с колесницата, казва археоложката. По думите й в онези древни времена според вярванията на траките кочияшът е бил смятан за посредник между света на живите и Отвъдното.                           


Проф. Диана Гергова:

 
Проучванията и откритията тази и миналата година хвърлят светлина върху цялата пищна погребална церемония на един тракийски владетел. По-малките могили около Голямата могила са запечатани елементи от погребалните практики на траките, свързани с различни ритуали и жертвоприношения. При по-ранните проучвания в отделни могили бяха намерени жертвопринесени коне, както и засипани три глинени олтара, части от човешки скелети. Тази година под Голямата свещарска могила, в близост до монументалната каменна гробница открихме и две погребения с трупоизгаряне на млада жена и на дете. Открихме също, че сандъчето със златните накити е било положено върху голямо дърво и това е станало след втория етап на насипване на могилата, преди окончателното й насипване. При този процес са били принасяни в жертва различни животни, в насипа в различни етапи на проучването бяха открити скелет на кон, кости на говедо, жертвопринесени кучета. На това място насипването е свързано с много повече жертвоприношения, отколкото при останалите могили в района. Голямата могила - Омуртаговата могила, е изключително интересна за археологическата наука, тя е знаков паметник и за историческото развитие на нашите земи. Но е много сложен и труден за проучване паметник, защото геофизичните изследвания като че ли са безпомощни пред този насипан от човшка ръка паметник на безсмъртието.
За съжаление за проучването на могилата, която открих преди 20 години, никога досега не са давани адекватни средства, на науката в тези години се гледа с пълно пренебрежение, a археологята е наука, която почти директно генерира печалби. Колко - все още никой не иска да изчисли. Работим благодарение на спонсори. А според мен е изключително важно голямата могила да бъде допроучена, защото в нея се крие познание за неизвестни досега моменти от цивилизацията и вярванията в гетските тракийски земи. Много бих искала един ден държавата и медиите все пак да обърнат внимание на истинските археологически паметници, които имаме, а не на сензациите, на съобщенията за раздадени милиони за бутафория или за едни и същи обекти по съвсем други съображения и с неясни критерии. Защото културен туризъм и истинско опазване на наследството се правят на базата на научни резултати.    
Разкопките на некропола в "Сборяново" провеждам не за да открия още нещо, a за да разкрия изцяло обхвата и великолепието на погребението на един тракийски владетел. Разкопките са изследване на един проблем, който писмените източници само загатват. Нашата роля е да се доближим обективно до света на траките. Стремя се да изясня как са изглеждали отношенията на гетите с боговете, как техните вярвания, култура и духовност са влияли върху други народи в Европа. Защото те са имали това влияние върху келти, върху германи. Според разказите на Херодот, гетите са велико племе, племе на пророци, които практикуват "безсмъртието". Имали са изключителни познания в математиката, астрономията, етиката, повлияли са особено върху северните европейски народи със своите познания. Гетският цар и пророк Залмоксис е сред най-известните мъдреци в древността. Гетите са носители на вярата и на учението за безсмъртието на душата и интелект.